Важното е да успеем да преодолеем критичната 2013 г.
Мирослав Найденов, министър на земеделието и храните
Интервю на Светлана Трифоновска, сп. „Агрозона“, септември 2012 г.
– Министър Найденов, преди две години обявихте, че качеството на храните ще е една от най-големите ви битки като министър. Каква е равносметката ви към този момент?
– На първо място имаме Българска агенция по храните /БАБХ/ и се започна налагането на ред в целия хаос, който заварихме. Отлично знаете, че се предлагаха всякакви продукти – подвеждащи, близки до опасни за здравето, след това тежката битка да възстановим стандартите, и да дадем право на хората на избор, да предпочетат евтиния продукт или качествения, но да знаят все пак какво консумират. Продължихме в училищата, заведенията около учебните заведения, големите туристически комплекси, това е огромен сектор. Упрекват ни, че инспекторите в БАБХ са много, но те са 400, а трябва да контролират няколко хиляди…
– Наредбата за млечните продукти влиза в съда.
– Аз не очаквах, че преработвателите ще обжалват, но ние живеем в правова държава, така че те имат право на това. С тази наредба искахме да регламентираме и да е ясно кой какво ще произвежда. Получихме положителна нотификация от Брюксел на документа, но едната асоциация на преработвателите на млечни продукти в момента, в който разбраха това, решиха да обжалват. Нека да е ясно, че този акт е насочен срещу здравето и интересите на потребителите и българското млечно животновъдство. Всъщност идеята за тази наредба беше на животновъдите, те казаха, че ако мандрите продължат да внасят концентрирано, обезмаслено мляко и да влагат в него палмово масло, ще бъдат изправени пред фалит. Всъщност това, което преработвателите искат да се върне е стария режим – до обяд да правят сирене с мляко, следобяд с палмово масло.
– И след това да продават на едни и същи цени. Един от проблемите на преработвателите пък и на производителите са големите търговски вериги, които с изискванията си за ниски цени са в някаква степен причина мандрите да прибягват до какви ли не трикове, за да не са на загуба. В този смисъл е вярно, че законопроектът, който трябва да регламентира отношенията с големите търговци не е към МЗХ, но пък касае именно агропроизводителите и преработвателите. Ще го има ли този закон най-накрая и в България?
– Това е законодателство в министерство на икономиката, но нашето становище – на МЗХ е в подкрепа на производителите, защото те са ощетени в този процес. Няма да е лесно, защото интересите са много големи, търговските вериги са почти монополисти в по-малките градове. Но няма как да се остане извън европейската тенденция, рано или късно ще се случи и в България. Трябва да признаем, че търговските вериги доведоха и много положителни ефекти, защото при тях контролът и самоконтрол са на много високо ниво, както и условията за съхранение и транспортиране на продукцията, те имат и много добри страни, трябва да го признаем. Но големите търговци трябва да разберат, че ако отрежат клона на който седим всички ние, ако смачкат с условия и унищожат преработвателния сектор в България, няма как да разчитаме само на внос, защото все пак нещата са свързани и с покупателната възможност на българина. В края на краищата трябва да има някаква работеща индустрия, която да позволи на хората да могат да отидат да си купят нещо от тези вериги…
– Прогноза за производството на суровина в България, мляко, месо?
– Невъзможно е с точна прогноза да се ангажирам. Има недостиг на храни в световен мащаб, и няма как пазарът да не реагира с по-голямо производство, а ние имаме голям ресурс в това отношение. Прогнозата ми е, че в България следващите години ще се увеличи производството и то значително, тъй както в момента имаме увеличение на зърнените култури. Това, което правителството прави по отношение на животинските продукти, месо и мляко вече дава резултати и имаме тенденция в последните месеци на повишаване на поголовието въобще на животните. Говоря за увеличение на месното животновъдство, особено на агнешкото, производителите разбраха, че пазарите ги има, затова имат заслуга може би и посланията на правителството. Увеличава се поголовието на овце, свързано с търсенето на агнешко месо. Има и минимален ръст на производството на говедата за месо. Спря се отрицателната тенденция за изчезване на биволовъдството. Това са светлинки в тунела, които дай боже да задържим и последната година от програмния период на тази ОСП, хората ще могат да разчитат на една фаза, която да им даде сигурност. Спомнете си 2007 г., тежка година, но след това влизайки в ЕС, фермерите се снабдиха със земеделска техника, субсидии, и ето зърненият сектор вече е най-развития и печеливш в българската икономика отрасъл. Важното е да успеем да преодолеем критичната 2013 г.
– Защо определяте 2013 г. като критична?
– Критична е, защото животновъдите са подложени на двойна преса. От една страна имаме ниски изкупни цени на суровините, но и всичко останало е скъпо – фураж, енергия, липса на достъп до европейски средства за техника и оборудване. Така че тези, които успеят да намерят ресурса и да оцелеят, аз съм убеден, че в бъдеще българското животновъдство ще бъде хит. Ще имаме голямо производство на агнешко, телешко, птиче, свинско месо, така или иначе всичко това ще се случи…
– Означава ли, че нашите преработватели ще обърнат гръб на българското мляко?
– Транспортът непрекъснато поскъпва, така че все повече себестойността на суровото мляко, докарано отвън, ще става с все по-висока себестойност и те няма да имат сметка да работят с чуждо мляко. При тези цени на горивата транспортът отвън става убийствен за тях. И не случайно, че големите преработватели усилено инвестират в собствени ферми. Защото, ако карат от стотици километри суровината си, и млякото вече не е толкова свежо, така че те ще посягат към българското мляко. Няма кой да измести бялото саламурено сирене, статистиката показва, че каквито и сирена да влизат от другите страни на ЕС, хората ги опитват, но държат на традиционните български продукти, така че консумацията на млечни продукти е гарантирана. Тоест те ще трябва да произвеждат с местна суровина.
– Как ще коментирате твърденията на български евродепутати, че поради забавянето по отношението на документи и позиции относно новата ОСП има вероятност за две години да спре субсидирането на фермерите, тъй като няма да е ясно кой какво ще получава?
– Това е абсолютно невъзможно, защото 40% от ЕС отива в земеделието. Никой няма да позволи фермерите да останат без субсидии. Да, наистина има забавяне по отношение на предложенията по ОСП, но има и краен срок в който това да се случи. Има тенденции и нагласи в случай на забавяне да се продължи със сегашния начин на заплащане докато се разберем. Всички знаят какво ще загубят, ако не се разберат. Представете си френския министър на земеделието да каже на френските фермери, че няма да получават субсидии две години. Та те ще съборят не правителството, те ще съборят Европа. Трябва да е ясно, че ЕС наливайки огромен финансов ресурс в земеделския сектор, създава един страхотен гръбнак, защото именно земеделието е гръбнакът на европейската икономика. Не само в България са силни земеделците, никой в нито една европейска страна няма да търпи липса на субсидии, всички разбираме сериозността на въпроса и всеки се опитва да защити държавата си по отношение на новата ОСП. Ако трябва, ще се работи денонощно, за да се справим, както когато беше случаят с кризата с ешерихия коли…Тогава испанският министър по време на заседанията каза, аз не мога да замина без резултати, защото производителите ще ме линчуват.
– Какво ще кажете за гроздовата реколта?
– 30% реколтата е по-ниска, средно за страната е по-малка, съответно цените са около 30% по-високи. Качеството е превъзходно, по предварителна информация това от 7-8 години е най-добрата реколта като качество и допълнителни завоевания на външните пазари. За миналата година е увеличен с 16% експортът, с 13% е увеличена консумацията на вино в България, това е добре, защото показва че българинът заменя високоалкохолните напитки. Този сектор се развива много добре, влязоха много пари за конверсия на лозята.
– Малките производители?
– В момента те реализират най-високи печалби, сега има добра реколта на доста високи изкупни цени. По принцип малките винаги са се оплаквали от ниски цени и липса на пазари, а сега което се произведе се продава.
– Изнасяме ли грозде?
– Да, най-вече на белите сортове има търсене от Румъния, Чехия, Италия, целият бивш соц. лагер. Те знаят какво представлява българското грозде. Миналата година бялото грозде изчезна, защото има огромно търсене. Сега подпомагайки сектора предпочитаме да не се изнася само суровина, а продукти с принадена стойност.
– Какви са предимствата на българските производители на вино, съпоставени с тези в ЕС?
– Цените, данъците са по-ниски в България, работната ръка е по-евтина, ето производителите на избата в Хърсово са си продали виното още преди да са го произвели, търсенето е огромно.
– Как ще коментирате предложението на страни от ЕС да се сложат минимални цени на виното?
– Ако това предложение влезе в сила, означава че бутилка вино трябва излиза на пазара на минимална цена от 11 лв. Предложението е на Шотландия, но не мисля че другите страни от ЕС ще се съгласят.
– На какво се надява България по отношение на драмата с тютюна. Ще успеем ли да защитим свои интереси?
– Притеснението е на всички български евродепутати от целия политически спектър, разтревожени сме, за намерението на здравната комисия да бъде ограничено или забранено производството на ориенталски тютюн. Затова няма да чакаме да излезе официално това предложение и вече сме подготвили писмо с предложение до комисарите по земеделие и здравеопазване. Ние ще бъдем много засегнати от едно такова решение, защото в България се произвежда най-много ориенталски тютюн, а такава забрана ще доведе до тежки социални и етнически проблеми, защото основно мюсюлманско население се занимава с производството. България ще направи всичко възможно да защити интересите си.
Но трябва да не си затваряме очите пред реалността, защото лобито в Брюксел да се върви към окончателна забрана на тютюнопушенето е много силно и рано или късно това ще се случи, трябва да го знаем. Натам върви света и рано или късно тютюнопушенето ще бъде забранено, това е очевидно, вървим в тази посока и сигурно някога ще се случи.
Да, към момента това не е факт, ние ще си браним нашия отрасъл. Можем да вземем пример от Гърция, която навремето успя да си извоюва 500 млн. евро затова че няма да получава субсидия за тютюнопроизводство. Затова нашето предложение трябва да бъде съпроводено с мерки за компенсация, които да позволяват в тези региони някаква алтернатива на заетост, защото засега няма друга култура, която да е алтернатива на тютюна.
– Краят на септември е, а за бюджет 2013 г все още няма яснота?
– Възможно е да има закъснение с една седмица, но дебатът предстои да започне.
– Говори се, че министър Симеон Дянков е отрязал националните доплащания към директните плащания.
– Това няма как да се случи, защото те са елемент от ОСП, по-скоро става въпрос за разчети и към кой сектор да пренасочим средства. Ето например тази година взехме от зърнопроизводството и пренасочихме към животновъдството.
– Това означава ли, че зърнопроизводителите ще останат без национални доплащания?
– Не, просто казах какво сме направили тази година… Толкова пари колкото дава МЗХ не дава и социалното министерство, ние даваме милиарди субсидии. Директните плащания са усвоени на 99,6%, сега ПРСР, която е 6 млрд. лв. има около 40% усвояемост. Няма проекти, които да не са обработени по агроекология, но няма желаещи да кандидатстват по нея…
– Много земеделски производители пострадаха…
– Да, защото има изискване от 5 г. да се обработва съответната земя. Освен това по ПРСР има мерки, които са свързани с физически труд и това също се оказва пречка при усвояването на парите.
– Какво се случва с компенсаторките и търговете за държавните земи?
– Предстоят в края на месеца първите търгове и тогава ще имаме по-ясна представа какъв е интересът и по-ясна представа какво се случва.
– Вашето послание към сектора?
– Първо да вярват, да бъдат упорити в намеренията си, да, наистина в тежко време живеем, но този сектор е гарантиран, защото политиката на правителството е обърната към тях. Знам, че винаги за земеделците плащанията ще са малко и недостатъчни, но нека не забравяме годините, когато нямаше
