През последните 15 години потреблението на пшеница в България е намаляло рязко, се казва в доклад на Института за аграрна икономика за развитието на избрани култури от сектор зърно и сектор маслодайни. Причината за тази тенденция са нарастването на броя емигрирали българи, както и сривът на важни отрасли на икономиката. Докато през 1998 г. българите са потребявали годишно около 1,5 млн. т. хлебно зърно, през миналата година потреблението е паднало под 1,1 млн. тона. По прогноза на експертите потреблението на културата ще падне до 1 млн. тона до 2018 година. При царевицата и слънчогледа през последните години се отчита тенденция на слабо покачване в търсенето. За стопанската 2010/2011 г. търсенето на царевица е било 350 хил. тона, а търсенето на слънчогледа е достигнало около 160 хил. тона, като се очаква до 2018 г. да достигне 180 хил. тона.
Търсенето на фуражи е спаднало от 1.2 млн. тона през 2001/02 г. до 630 хил. тона през 2013 г. Най-голям спад се отчита през 2010 г., когато са били продадени само 600 хил. тона. През стопанската 2012 /13 г. търсенето на царевица е било 600 хил. тона в сравнение с 1 млн. тона през 2003/04 г. Според експертите до 2018 г. търсенето на царевица и пшеница за фураж ще достигне 800 хил. тона.
Докладът е изготвен по проект „Създаване на Център за икономически анализи на селското стопанство”- САРА на Института по аграрна икономика, финансиран от Фондация „Америка за България”, с подкрепата на Министерство на земеделието и храните и в сътрудничество с Изследователски институт за храни и аграрна политика към Университета Мисури (FAPRI). Документът представя актуализираните резултати от проектното моделиране и предвижданията за производството и търговията на пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и рапица в България до 2018 година, както и глобалните тенденции.
Документът е достъпен тук
