Отбелязваме днес 144 години от гибелта на Васил Иванов Кунчев – ЛЕВСКИ. Смъртната присъда на Апостола на свободата е изпълнена на 18 февруари 1873 г. край София.
Народът го почита като революционер – демократ и борец за “свята и чиста република” и преди всичко за свобода – лична, национална, общочовешка. Той е застъпник за равноправието между народите, за политически и граждански права на етносите и малцинствата, за демократично устройство на обществото – българското, балканското, общочовешкото.
Още приживе с целостта на личността и идеите си, с единството на думите и делата си Васил Левски печели признание, а след героичната си гибел става знаме на всичко чисто, демократично и напредничаво в българското историческо развитие.
Вътрешната революционна организация, създадена от Васил Левски, не само бележи връх в дълголетното освободително дело, но и стои в основата на следващото развитие на българската национална революция – на Априлското въстание и освобождението на България от османско владичество. Наред с националните си измерения Вътрешната революционна организация е постижение и за европейското национално-революционно и демократическо движение през ХІХ век. Това разказват от музей „Васил Левски” в Карлово и представят „Кратка хроника за живота на Левски”.
