Пчеларството – възможност за развитие на младите у нас

Екип на Агрозона
Екип на Агрозона
11 Минути

Младите хора у нас могат да се развиват успешно. Пример за това е Петко Симеонов , биологичен пчелар, който отглежда 250 семейства и е носител  на наградата на Европейския конгрес на младите фермери през 2016 г. Тази година той беше част от журито, което определи българския представител, който ще вземе участие в европейския конкурс. Решението на Петко Симеонов да стане пчелар не е случайно – няколко поколения преди него в семейството му се е практикувало пчеларство. Приемствеността обаче не е единственият мотив. Петко казва, че в сектора е видял една добра възможност за млад човек да се разивава в България.

Петко е председател на Сдружение „Биологично пчеларство“. Противно на мнението, че българите не обичат да се сдружават той, заедно със свои колеги – повечето от които млади фермери, е сформирал организацията на производители Bulgarian Organic Foods.

В търсене на пазари

Обединението общо има малко под 3 хил. пчелни семейства, всички биологично сертифицирани. Симеонов сподели, че от години работи заедно с колегите си и било въпрос на чиста формалност да се създаде организацията, за да се покрият изискванията на законодателството. След като тя става факт, пчеларите много по-лесно могат да търсят и да намират пазар, казва Симеонов. Той обяснява, че в сектора стопанствата са малки и дори продукцията от 500 пчелни семейства не може да отговори на нуждите на сериозен клиент, който търси количества, предимно за износ. Към днешна дата младите производители реализират меда си в рамките на Европейския съюз – в Белгия, Германия. Доставки правят и за Япония, има, разбира се, и количества, които се продават у нас.

Японско доверие към българското

^542F591DAF1468E42F39AA74FFE2FDAD7466B889E8CADB898A^pimgpsh_fullsize_distr„Попринцип японският пазар е много отворен за български продукти, има доста високо доверие към българските продукти“, казва пчеларят и обяснява, че имиджът ни в Страната на изгряващото слънце е добър и това се дължи до голяма степен на нашето кисело мляко и розовото ни масло. От другия голям азиатски пазар – Китай, интересът към момента се ограничавал до искане за мостри, макар запитванията от азиатската страна да са доста.

Петко Симеонов посочва, че по принцип българският мед се произвежда традиционно за износ, но наличието на био сертификат отваря допълнителни възможности. Към момента огромен проблем за конвенционалното родно производство е отварянето на европейския пазар за украински и китайски мед. Що се отнася до биологичния продукт, Китай все още не ни е конкурент, посочва Симеонов. Все още конкуренция не е и медът от Украйна, въпреки че и там се правело стъпки за сертификация. От страната все още влизала много нискокачествена суровина на много ниска цена.

Иновации в помощ на пчеларя

Петко Симеонов е известен и с иновативния си подход към пчеларството. Той  се бори с липсата на работна ръка в сектора благодарение на иновации – следи различни параметри в кошера. За целта му помага образованието по телекомуникации. Петко въвежда в стопанството си дистанционно подаване на данни от кошерите и обработката им. „Един от параметрите, който ни носи много добра информация, е теглото на кошера.“, казва стопанинът. По думите му по този параметър можело да се прецени дали в момента има паша в района. Отчита се още температурата и влажността – както в пчелното семейство, така и на околната среда. Петко обяснява, че така може да се определят наличието на пило, количеството медови запаси, има ли майки в семейството. Технологиите позволяват да се предотврати ненужно отваряне на кошерите и така пчелите се безпокоят значително по-малко.

Що се отнася до въпроса вредят ли самите сензори на медоносните насекоми – към момента не се отчита неблагоприятно влияние.

Все още технологията, която прилагат Петко и колегите му, не може да се прилага масово, тъй като те са разработили контролера, който събира данните и ги изпраща, и съответно сървъра, на който се събират. Промишлено производство обаче към момента няма, въпреки че идеята е цялата група на производители да бъде обзаведена с модерната технология. Продължава работата по приложението й като крайната цел е да има автоматично алармиране при събитие в кошера.

Биологичните пчелари от организацията прилагат и подвижно пчеларство. За улеснение на процеса са разработени по-малки платформи, които да се теглят от автомобил с висока проходимост. За платформите са комбинирани идеи и детайли от различни ремаркета. Разработени са в българска компания, вече има и запазена марка. Те вече са в производство и има сериозен интерес към тях от страна на други пчелари. С една могат да се превозят 14 семейства като платформите са отделно от колесара с цел превенция на кражби – огромен проблем в съвременното родно пчеларство.

Кражбите в земеделието – пренебрегваният проблем

^187226D02219D18A64A0A74CDB26742F879A8E37059AC91CDF^pimgpsh_fullsize_distrЗасилените кражби през последните години се дължат на европейското подпомагане и липсата на ветеринарно-медицински контрол, смята младият стопанин. „Попринцип в целия сектор „Земеделие“ има огромен проблем с кражбата на земеделска продукция. Наблюдава се безнаказаност на извършителите на такъв тип престъпления.“, казва Петко Симеонов. Пораженията от тези набези се разглеждали като нищожни, но за един земеделски производител кражбата на дори едно пчелно семейство не е никак нищожна, категоричен е той. По думите му  над 90% от този тип престъпления остават неразкрити.

За пазар трябват инвестиции

За да развива стопанството си, пчеларят използва и европейски средства. Казва обаче, че основният проблем на сектора, е липсата на пазар и за да се развие той, са необходими много инвестиции. „Без европейско или някакво друго подпомагане това много трудно би се реализирало.“ Петко Симеонов казва, че пчеларството е един от секторите, които в момента са с най-много възможности за подпомагане. Сред тях са мярка 11 от ПРСР за биологични стопанства, въпреки че за нови фермери бюджет няма, за тези, които вече са се включили, средствата са осигурени, а броят на вече участващите в мярката стопани е голям, отбелязва Петко. Той посочва още, че пчеларството като част от сектор „Животновъдство“ е приоритетен сектор, следователно пчелите са приоритет по мерки 4.1, 6.1, 6.3. По думите му, макар да не разполага с точни данни от ДФЗ, процентът на подпомогнати малки стопанства и млади фермери, които се занимават с пчеларство, е много висок. „Реално бариерата за навлизане в сектора е много ниска.“, коментира стопанинът и посочва, че в сектор „Пчели“ най-лесно се достига необходимия стандартен производствен обем.

Промените в климата променят пазара

Един от основните проблеми пред биологичното пчеларство са промените в климата, стана ясно от думите на Петко Симеонов. По думите му заради климатичните изменения има „пълна липса на предсказуемост за сезона“. В следствие на това втора година е проблем добивът на акациев мед – много търсен продукт. За него има сключени предвварителни договори, които заради последствията от промените в климата, няма как да бъдат изпълнени. Акацията от своя страна, е била една от основните паши.  Миналата година почти не я е имало, а тази е била унищожена на 60% от измръзвания. След тежката зима ситуацията в страната е плачевна за пчеларството, коментира Петко Симеонов.

пчелаОсвен за акациев мед, голямо търсене има за бутиковите видове мед като цяло. Лавандуловият, например, е един от най-предпочитаните. Много запитвания има и за мед от малини, но към момента родните стопани не могат да отговорят със сериозни количества. Липата, която се произвежда у нас, също е много търсена, тя е и по-сигурна като производство спрямо акацията. Не на последно място значителен интерес сред потребителите буди мановият мед. „Като цяло хубав мед, щом има сертификат, може да си намери пазар на задоволителна цена, която да отговори на труда.“

Ръст в цената

Тази година у нас се наблюдава значително увеличение на цената на биологичния мед, след като през последните години е имало изкривяване на пазара, включително се е стигнало до моменти, в които почти не е имало разлика между биологичния и конвенционалния продукт, каза Петко Симеонов. Той посочи, че е присъствал на сделки в Северна България за 11 лв/килограма за био акациев мед на едро от пчеларя, което, по думите му, е много добра цена. За нея обаче имало предпоставки. Една от тях е изключително лошата минала година, когато акациев мед изобщо не е имало, а тази година отново е налице проблем с производството на този вид мед. В цяла Северна Италия – един от основните производители на акациев мед, също нямало добиви, както и в Унгария. Така търсенето в комбинация и малките количества, довели до вдигане на цената. Чувствителен ръст на стойността се отчита и при другите разновидности на биологичния мед – между 1,5 и 2 пъти е разликата спрямо конвенционалния продукт.

По темата за големия брой био пчелари у нас Петко Симеонов уточнява, че страната ни е водеща по брой хора, които отглеждат пчелните си семейства по биологичен начин, без обаче това да значи, че всички те са сертифицирани.

 

Анета Стефанова

Agrozona.bg e специализиран новинарски сайт за бизнес и земеделие. Нашата цел е да информираме своите читатели за новостите и добрите практики в агробизнеса у нас и по света. Agrozona.bg Ви предоставя експертни анализи и съвети за успешна реализация в сектора, а също така информация за важни срокове и събития. При нас ще намерите още и интересни и полезни съвети за вашето хоби. Екипът на Агрозона подготвя цялото съдържание на сайт и списание Агрозона. В него участват 4 журналисти, както и стажантите, които се учат на аграрна журналистика в редакцията на Агрозона

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА