В условията на все повече трудности за производство хората ще преосмислят гледната си точка към изхвърлянето на храна
Колкото по-висок е стандартът на живот, толкова по-придирчиви са купувачите в хранителните магазини: петънце върху кората на ябълка или несъвършено оформен морков служат като извинение да го изпратите на кошчето. И обратното: когато цените на храните се покачват по време на криза, желанието за идеал отстъпва място на разумния прагматизъм.
През 2022 г се предвижда продуктите, които се третират като хранителни отпадъци, да достигнат стойност от 52,91 милиарда долара, като се очаква ръст от над 4% в следващите 10 години до 83,26 милиарда долара до 2032 г., пише в своя отчет компанията Future Market Insights (FMI).
Според анализаторите тенденция в пазара на хранителни отпадъци е преосмислянето на хранителните навици в богатите страни, където хората купуват повече храна, отколкото им трябва, и след това я изхвърлят. В противовес на отпадъците пък вече има движение към устойчивост с домакински методи за консумация на продукти втора употреба.
Несъответствието с козметичните критерии (т.е. неправилният външен вид на плодовете и зеленчуците) е една от основните причини за отказ на купувачите и в същото време двигател на нов пазар.
USDA изчислява, че средно американските супермаркети губят около 15 милиарда долара годишно поради козметични дефекти само в плодовете и зеленчуците, въпреки че те са толкова добри, колкото тези, продавани на пазара. Това отваря големи възможности за продукти от пазара на хранителни отпадъци.
Някои малки и средни производители препродават на по-ниски цени такива продукти, които не отговарят на козметични критерии. Понякога договорите за закупуване на “грешни” плодове и кореноплоди се сключват предварително както с магазините, така и с фермерите. Всички в търговската верига печелят: самите фермери, купувачи и продавачи.
Втората движеща сила на пазара е рециклирането. Например Индия произвежда тонове хранителни отпадъци. Манговата кора, източник на пектин, се изхвърля в огромни количества.
Индия обаче е силно зависима от вноса на пектин. Има специален клас пектин – LM pectin (low methoxy pectin), който се използва основно в производството на нискокалорични мармалади, популярни в страната.
Манговата кора или отпадъците от манго съдържат голямо количество такъв пектин (20-30% от теглото на кората).
Ако извличането на пектин от мангото се постига чрез добавяне на лимонов сок от несъвършени плодове, това ще намали промишлените отпадъци и ще създаде устойчива алтернатива на производството на пектин, помагайки за добавяне на стойност към всеки хранителен отпадък. И има много такива примери, които разкриват огромния потенциал на рециклирането.
Въпреки това, някои от патентованите технологии, използвани за производство на хранителни отпадъци, са доста скъпи.
Посредниците във веригата за доставка на хранителни отпадъци, като производители на храни и напитки и търговци на дребно, изразяват голям интерес към технологии и оборудване на разумни цени, така че в близко бъдеще може да се появи нова специализирана индустрия.
