Ерджан Хюсеин е един от експериментаторите в отглеждането на биологичен шафранов минзухар у нас. Първите си стъпки прави на собствен терен в село Пещерско близо до Айтос, където районът е полу-планински, на 400 надморска височина. Ерджан е засадил 50 000 луковички или около 200 кг от най-малките с размер 2-3 см на площ 400 м2 в дворното си място. Закупил лицензирани холандски луковички от Българска асоциация на производителите на шафран. Тук инвестицията е около 8 000 евро. От 1,5 дка при благоприятни условия излизат около килограм сух шафран, който се изкупува на 10 000 лв. Ако береш в продължение на 7 години, инвестицията се възвръща в пъти. Максимумът от това, което сме засели, ще вземем през четвъртата година.“, очаква Ерджан.
Трудът става повече през лятото
Хубавото на малките луковички е, че инвестицията се възвръща още на първата година, защото те се утрояват. Малките можеш да продадеш, а големите да оставиш и да засадиш на нови площи. Фермерът планира да разшири производството до 5 дка. „Има интерес от френска страна да произведем луковички, в момента се водят преговори, не знаем дали ще бъде изгодно за нас, ще видим.“, казва фермерът.
След 15 юни работата става трудоемка, разказва Ерджан за своето поле от 1,5 дка в двора на родната си къща. Тогава горният слой на почвата в двора на къщата, където е засаден шафранът, ще бъде премахнат заедно с луковичките, които трябва да се изсушат, след което в края на август ще се засеят на по-висока надморска височина, където културата ще се развива през следващите 8-10 години. След този период на същото място не може вече да се сее шафран, тъй като почвата се изтощава.
Алтернатива на тютюна
„Аз се запалих, гледах клипове в интернет и хора, които се занимават от 2014 г. вече имат пазари. Надяваме се асоциацията на производителите да събере хората. В нашето село хората преди се хранеха само с тютюн. Там обаче отглеждането е трудоемко, а инвестицията не е толкова голяма.
Шафранът се бере през ноември, не наведнъж, а в продължение на три
седмици. Най-подходящото време е до обяд, според Ерджан. Всичко се сее и бере на ръка, което за фермера означава, че в продължение на 3 седмици трябва да наема работници.
Без лаборатория
Към момента в световен мащаб пазарът е задоволен само на 20%, според Ерджан, и търсене има от големи вериги за храни в Истанбул. Фермерът очаква чрез своите връзки да реализира шафрановия цвят на този пазар. Килограмът там се продава за 40 000 лв.
Най-важното за производителите е да има лицензирана лаборатория, където да може да се установи качеството на шафрана, категоричен е Ерджан, който от години отглежда 23 дка череши и 3,5 дка сливи. „Аз имам сертификат за луковичките, но е скъпо да пращам проби в чужбина. Той е спечелил с проект по подмярка 6.3. Кандидатствал с 11 дка череши и сливи с намерение да увелича площите. „Това е целта на тази подмярка. Все пак това подпомагане е полезно, защото с него се изплащат поне данъците. Тази година мъглите унищожиха цветовете на черешите и тази година реколтата е провалена.“, казва стопанинът и допълва, че за разлика от черешите, сливите са в много добро състояние.
Еднодневните трудови договори затрудняват изключително земеделските производители, според фермера. Причините за това са няколко. Понякога се налага в брането на череши да се включат деца, защото само те могат да достигнат най-горните клони на дърветата, без да счупят клоновете. Освен това някои дъждовни дни не са подходящи за бране и половината работно време минава в чакане дъждът да спре и беритбата да започне. Според фермера различните данъци, които производителите плащат във връзка с дейността си, покриват и налога от еднодневните трудови договори. Това е една от причините Ерджан да смята, че тези договори трябва да отпаднат.
