Проф. д-р Аргир Живондов: Необходими са по-големи субсидии за трайните насаждения, за да има български продукти на трапезата ни

Павлина Георгиева
Павлина Георгиева
4 Минути

Много градини се изкореняват именно заради недостатъчните субсидии

Всички трайни насаждения в България се нуждаят от заслужени – доста по-големи субсидии, а не от мизерните 28 лева на декар, за да има на трапезата ни родно производство. В момента овощарството ни е западнало, много градини се изкореняват именно заради недостатъчните субсидии, заяви в интервю за БТА проф. д-р Аргир Живондов, който работи в областта на селекцията, генетиката и семепроизводството при овощните култури. Той е автор и съавтор на 21 овощни сорта. Сред тях са първите български сортове череши, създадени чрез инвитро метода ембриокултура. Ученият е включен в книгите “Научна слава на България” (2009 г.) и “Бележити българи на съвременна България” (2012 г.), а на 12 ноември 2015 г. е вписан в “Златната книга на Патентно ведомство на Република България”.

За полските култури се дават големи субсидии, а там процесите са механизирани, докато за овощарството те са мизерни, при положение че в този сектор има много ръчен труд, а насажденията са трайни, коментира ученият. Той напомни, че в Гърция например държавата допълва европейските субсидии за производството на череши, праскови, нектарини, което автоматично изважда България от конкуренцията. Подобна е и картината с други овощни култури – например с ябълките. Това е едно от обясненията защо на трапезата ни рядко има български плодове, посочи проф. д-р Аргир Живондов.

Новите овощни сортове

В продължение на десетилетия проф. Живондов и неговият екип са създали 21 нови овощни сорта, от които четири са черешови, шест са прасковени – десертни, и по един консервен и нектаринов сорт, четири – сливови. Това, с което много се гордея, е сливо-кайсиевиевият сорт “Стендесто”, в който участват сливовият сорт “Стенлей” и кайсиевият “Модесто”, посочи ученият. Той е и съавтор на пет орехови сорта, създадени главно от проф. Недю Недев и екипа му. За тези заслуги през 2015 г. ученият е вписан в националната “Златна книга на изобретателите в България”, а преди това името му е включено в други две авторитетни книги – “Научната слава на България” и “Бележити българи на съвременна България” за цялостната му научна дейност.

Първият сорт на проф. Живондов е признат през 2008 г. и това е супер ранният черешов сорт “Косара”, който и досега се отглежда в различни лични стопанства в страната. Той масово участва в черешовите насаждения на България, още преди да стане официален сорт дълги години го произвеждах в моя разсадник, спомня си ученият. По думите му този сорт намира много добър прием, защото това е първата по зрялост череша, която обаче за разлика от другите ранни сортове, които обикновено са дребни, е едра като късните сортове череши. Първата череша, която узрява в България, дело на проф. Живондов, е тъмночервена, не се напуква, тя е много родовита, а една череша тежи 8 грама. Друг ранен сорт е “Розита” и с “Косара” са първите в България инвитро сортове.

 

Павлина Георгиева завършва Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“. В Аgrozona приоритет са й биологичното земеделие и здравословните храни, розопроизводството, пчеларството, ловът и риболовът.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА