„Оптимист съм за резултатите от срещата на ООН по климата в Париж, защото светът няма друга разумна алтернатива освен едно добро балансирано решение, с което страните да се ангажират в забавянето на климатичните промени.” Това заяви днес заместник-министърът на земеделието и храните доц. Георги Костов, по време на Конференцията „Измененията на климата – предизвикателствата пред българската природа и туризъм”. По време на форума са представени тенденциите на влияние на климатичните промени върху българската природа и свързаните с нея отрасли на икономиката, съобщават от пресцентъра на МЗХ.
Костов посочи, че една трета от територията на България са гори, а 6 милиона хектара от площта на страната са земеделски обработваеми земи. Той подчерта, че именно за това Министерство на земеделието и храните проявява особена чувствителност към темата, защото всички тези територии са под влиянието на климата и промените в него. Затова политиките, които министерството гради трябва да са устойчиви и съобразени с тенденциите в климата, а стопанисването на земите и горите на България да е природо-съобразно и адаптивно, подчерта доц. Костов. Това изисква да се вземат управленски решения изпреварвайки промените, а не следвайки ги, подчерта заместник-министърът. По думите на зам.-министъра след 1990 година има негативна тенденция на рязко покачване на броя на горските пожари и засегнатите от тях територии. Благодарение на някои превантивни мерки в сектора се наблюдава известен спад на броя на пожарите след 2012 година. „Необходимо е да не се робува на стари парадигми по отношение на стопанисването на горите и предварително затваряне на възможността за извършване на някои дейности в тях, които са жизнено необходими от гледна точка на увеличаването на устойчивостта на горските системи, подчерта зам.министър Костов. Той припомни амбицията на правителството до 2019 г. да изгради единна пожароизвестителна система на територията на цялата страна с помощта на ПРСР, като информира, че към момента вече 13% от горските площи на страната се наблюдават от пожароизвестителни съоръжения, като обаче те все още не са свързани в единна система. Ако досега пожарите в горите са били свързвани предимно с летния сезон, то сега вече има три пика на пожарите – в ранната пролет, през лятото и късната есен, отбеляза Костов. Като пример той посочи ситуацията през тази година, като само в последните дни на октомври са опожарени 8 000 дка от общо опожарените от началото на 2015 г. 28 000 дка гори. В тази връзка заместник-министърът отправи отново призив за стриктно съблюдаване на правилата за безопасно боравене с огън в близост до горски и земеделски територии.
Заместник-министър Костов акцентира и върху другите поражения върху горите вследствие на повишената интензивност и обем на падащите в даде тежките поражения върху горски територии в Северозападна България и Родопите от зимата на тази година, когато ледоломи и снеговали повредиха големи горски площи – 16 хил. ха иглолистни гори и 6 хил. ха широколистни.
В контекста на климатичните промени, заместник-министърът подчерта, че се отдава голямо значение на поддържането на защитните гори, като те вече са на площ от половин милион ха. Същевременно той посочи, че към момента 2,8 млн. ха, или около 68% от горските територии на страната са със специални функции, в това число защитни, защитени и в натура 2000, докато горите със стопански функции са 1,3 млн. ха, отбелязват от МЗХ. Според Костов би било разумно да се балансира използването на ресурсите от всички гори, за да не се преексплоатират само стопанските.
