Проф. Янчева, Аграрния университет има изградени партньорства с бизнеса за практическо обучение на студентите. Как се отразява това на качеството на образованието при вас?
Важен приоритет в работата ни е връзката образование–наука-бизнес. От миналата година започнахме организирането на поредица от кръгли маси под надслов “Бизнесът в подкрепа на образованието и научните изследвания“. Първата кръгла маса, в която участваха представители на водещите немски фирми бе инициирана от д-р Майерс Жерболе, в този момент съветник на Министъра на земеделието и храните. Подписано бе споразумение за дългосрочно сътрудничество между Университета и присъстващите компании. На втората работна среща представителите на германските фирми направиха презентации пред студенти от различни специалности за най-новите си постижения и продукти и перспективите за по-нататъшното сътрудничество.
Вече имаме официално подписан Меморандум за сътрудничество между „Евро Ферт“ АД – Димитровград и Аграрния университет за изграждане на изследователска лаборатория за научни изследвания, анализи и практическо обучение на студенти, докторанти и специализанти с цел подобряване качеството на изследователската дейност и образованието.
Връзката ни с аграрния бизнес не е еднозначна, защото голяма част от нашите преподаватели изпълняват консултантски и внедрителски договори и провеждат научни изследвания, необходими за развитието на модерно и конкурентно земеделие.
Какви други подобни партньорства предстоят през тази година?
Продължава сътрудничеството ни с немските фирми. В резултат на споразумението с IFW-EXPO – Хайделберг през следващата година на Учебно-опитната и внедрителска база на Аграрния Университет ще се организират за първи път в България „ Международни дни на полето – България 2018“. На 14 опитни полета ще се демонстрира земеделска техника, на 40 опитни парцелки ше се представят различни сортове и хибриди полски култури както и ще се презентират продукти и технологии за растениевъдната продукция.
От началото на тази година работим и с руската фирма „Ростселмаш“ и нейния официален представител за България. На учебно опитните полета бе организирана демонстрационна жътва на роторен зърнокомбайн от ново поколение, който е почти непознат за България. До края на годината фирмата ще направи реконструкция на една учебна зала и ще предостави нагледни учебни материали. Продължаваме с организирането на кръгли маси, публични лекции, и демонстрации на нови технологии и продукти.
Какви младежки инициативи има в АУ? Моля, разкажете например за младежите, които са включили България в организацията на студентите от аграрни университети.
Нашите студентите участват във всички органи на управление и активно се включват в организацията на университетските събития, голяма част от които са инициирани от самите тях. Много успешно нашите студенти се представиха в проекта „Агропредприемачи на бъдещето“, иницииран от „Джуниър Ачийвмънт“ България и евродепутата Владимир Уручев.
Те сформираха две студентски компании – AGROFUTURE, в състав от студенти специалност „Растителна защита“, с ментор гл. ас. д-р Мария Витанова и AGROWARE, чийто екип включва студенти от Факултета по икономика с ментор ас. д-р Мариана Шишкова. Двете студентски компании достойно се представиха в бизнес форума „Изгряващи звезди“. Гордеем се, че отборът AGROFUTURE в състав Стоян Димитров, Антонио Николов, Александър Сотиров и Тодор Тодоров заслужено спечелиха няколко награди: Голямата награда по проект „Агропредприемачи на бъдещето“ – посещение в Брюксел, като делегати на конгреса на Европейските фермери; Голямата награда на медиите – 10 000 лв. за маркетинг и реклама и трето място в категория „ Най-добра студентска компания за 2017 г.“ от общо 41 учебни компании,
Доказателство за активността и креативното мислене на нашите студенти е създаването на ИААС България, която е част от IAAS World – Международната организация на студентите по аграрни науки. Това е глобална мрежа, която обединява студенти от цял свят и формира визията на новото поколение агролидери. Целите на организацията са свързани с изграждането на по-добра връзка между бизнеса и студентите в аграрните направления, както и предоставянето на възможности за професионално и личностно развитие. В края на октомври представители на IAAS World ще проведат традиционното си едноседмично обучение в Аграрния Университет.
Има ли интерес от страна на деца от специализирани училища, идват ли достатъчно подготвени?
Университетът традиционно работи с професионалните гимназии по земеделие, с които сме сключили договори за партньорство и основната ни цел е да привлечем учениците да продължат образованието си при нас. Националното състезание „ Млад фермер“, което се организира ежегодно от МОН и Аграрен университет е нагледен пример за връзката между средното професионално и висшето образование. Всяка година около 48% от новоприетите студенти са от тези училища, което потвърждава осъзнатия избор на професия и осигурява по-бърза адаптация към следващата степен на образование.
Какво е бъдещето? Какъв процент от студентите на АУ се реализират в бизнеса? Заминават ли в чужбина?
Аграрният сектор в следващите години е изправен пред редица предизвикателства, свързани с осигуряване на храни за нарастващото население, справяне с климатичните промени, опазване на биоразнообразието и др., което ще засилва интереса към аграрното образование и научни изследвания.
Ние сме убедени, че модерните образователни технологии, широките възможности за работа в реална работна среда и международна мобилност подпомагат бързата професионална реализация на нашите студенти. В Центъра за кариерно развитие се води регистър на завършилите студенти, според който средно около 80% от завършилите работят по специалността и само 4% не работят, но това са данни само за регистрираните випускници. Голяма част от нашите възпитаници, които заминават в чужбина заемат добри позиции във фирми от аграрния сектор.
Как очаквате ОП “Наука и образование за интелигентен растеж” да помогне на АУ? Имате ли яснота как ще се възползвате от възможностите по тази програма до края на годината?
За нас са важни резултатите от оценката на проектите за изграждане на Центрове за върхови постижения, защото това ще осигури повишаване на качеството на научните изследвания, ще подпомогне развитието на иновациите в сектора и ще осигури добра научна среда за младите изследователи, работещи в Пловдив. Очакваме и обявяване на процедурите от индикативната годишна работна програма, по които допустими бенефициенти са висшите училища.
Каква е ролята на АУ в Центъра за върхови технологии в Пловдив? Моля, разкажете повече за този проект.
Проектът, който разработихме и подадохме в предвидения срок попада в приоритетна област на Иновационната стратегия за интелигентна специализация, Компонент 3 „Индустрия за здравословен живот и биотехнологии”. Водещата организация е Университетът по хранителни технологии, в партньорство с АУ, Пловдивски университет “Паисий Хилендарски“ и Медицински университет – Пловдив – университети с доказано висок научен потенциал в почти всички области.
Концепцията за изграждането на ЦВП “Храни и биотехнологии за здраве” (FOODBIOHEALTH) е насочена към създаването на мрежа от ресурси, формиращи модерна широкомащабна научноизследователска инфраструктура в областта на здравословния живот и био-технологии, която да спомогне за постигане на целите на България и на Общността в областта на научните изследвания и технологичното развитие.
Какви са очакванията на академичната общност в агронауката за реформата на ОСП след 2020 г?
С реформата в бъдещaта Обща селскостопанска политика след 2020 г. академичната общност ще се изправи пред нови предизвикателства като освен с грижата за околната среда и справяне с климатичните промени акцент ще се постави върху иновациите в земеделието, устойчивото производство на храни, късите вериги на доставка, ролята на малките производители и семейните ферми. Очакваме и допълнителни инвестиции за фундаментални и приложни научни изследвания – важен фактор за устойчив ръст на българския аграрен сектор.
