Във Винпром Пещера имаме специална програма за работа с дребните и средни земеделски производители
Борислав Петков, директор Аграрна дирекция във Винпром Пещера
Интервю на Светлана Трифоновска, сп. „Агрозона“, август 2012 г.
– Свикнали сме да се представяте като председател на УС на БАСЗЗ /Българска асоциация на собствениците на земеделски земи/. А сега сте и директор на Аграрна дирекция във Винпром Пещера, от колко месеца заемате новата длъжност?
– От 4 месеца. Всъщност преди да стана директор на Аграрна дирекция бях изпълнителен директор на фирма Омега Агро Инвест, която е член на БАСЗЗ и е един от най-големите собственици на земеделски земи По стечение на обстоятелствата се занимавах с инвестиционната дейност в дружеството, а сега вече поех цялата аграрна дирекция. Това включва лозовите насаждения, изкупуването на суровини, обезпечението на цялото производство на Винпром Пещера, който е най-големият производител на високоалкохолни напитки и вина. Имаме около 1000 души персонал. Имаме над 15 000 дка собствени лозя, за които пряко отговарям. На тези лозя работят хора, които са част от тези 1000 служители. Наред с това е и фирмата, която изкупува и управлява земеделски земи. Тя притежава около 160 000 дка земя (Омега Агро Инвест). Всъщност фирмите са две: Омега Агро и Омега Агро Инвест и съставляват аграрната дирекция. Отделно от това съм пряко отговорен за изкупуването на суровини – пшеница за спиртната фабрика на компанията в Катуница, която е може би най-модерната в България и е изпълнена по всички технологични изисквания, царевица също, необходими за производството на спирт. Този спирт се използва на локално ниво за производство на няколко известни марки водки, а се изнася извън страната за производствените цели на световни производители на високоалкохолни напитки. Винпром Пещера може би е най-сериозната българска компания, която осигурява работа на над 2 000 души, ангажирани с процесите на производство в цялото дружество .
– Доста сериозна цифра…
– Продължаваме да назначаваме хора, защото разширяваме периметъра си и постоянно инвестираме в развитието и модернизацията си. Целим да затворим напълно процеса си на производство на всички високоалкохолни напитки и вина, с което да можем да гарантираме, че продуктите ни са с най-доброто качество на българския пазар на най-конкурентната цена. Работим с над 200 земеделски производители, които предварително финансираме по един или друг начин с опция за изкупуване на земеделската им продукция. Това сме го правили за гроздето, това го правим за пшеницата и царевицата. Това отношение към земеделските производители е наша визия, върху която смятаме да се развиваме оттук нататък. Имаме ясни планове за следващите 5 г. по какъв начин трябва да си осигурим суровината. В същото време на тези земеделски производители даваме и земеделска земя под наем, която е наша собственост. Работим в тясно партньорство с тях, защото това е смисълът на този бизнес. Ние не сме търговци на зърно, а краен потребител, който прибавя стойност под вида на първокачествен и пречистен спирт. Спиртът стряска хората, но той има различни приложения. Част от него отива за производство на високоалкохолни напитки у нас и в чужбина, друга част отива дори за медицински цели.
– Какви лозови насаждения имате?
– Смятаме, че лозовите насаждения са едни от най-добрите в България, разположени са в най-добрите райони. Една част се намират в района на Пловдив, друга част са в района на Ямбол и трета част е в района на Бургас. Става въпрос за различни сортове Каберне, Каберне Фран, Сира, Мускат, Шардоне и т.н. Сортовете се подбират на базата на потребностите на Винпром Пещера от суровина. Имаме идея за създаването на още нови лозови насаждения, предимно на бяло грозде. Надяваме се, че през следващите 2-3 години ще съумеем да създадем поне още 1 000 дка нови собствени насаждения, въпреки че вече на практика сме винпромът с най-много собствени лозя в България.
– Какви сортове смятате да отглеждате?
– Това е въпрос на технологична програма. Основно ще заложим на белите сортове – Мускат и Шардоне.
– Нямаше ли някакъв проблем с ЕС, който не позволяваше да се създават нови лозя?
-В България се изкореняват много лозя и на тяхно място има възможност да се засадят нови. България има защитена определена квота за трайни насаждения лозя, така че ние се възползваме от това. Някъде ще подновим, тоест ще изкореним стари лозови насаждения, които притежаваме и на тяхно място ще направим нови.
– Защо се твърди, че ще има криза на бялото грозде в световен мащаб? Защо се оказва толкова ценно?
– Не толкова се оказва ценно, колкото големи потребители като Италия и Франция, имат проблеми с производството му. Затова голяма част от износа отива в тази насока. В България виждаме, че се увеличава броят на пиещите бяло вино. В това няма нищо лошо. Тенденцията при вината е такава през последните 2 години. Броят на лозарските стопанства намалява в световен мащаб. Големите конкуренти във винопроизводството Чили и Аржентина не могат да предложат бели вина с вкусови качества, каквито харесват европейците. Положението е малко по-различно при червените вина. България е изключително малка част, но трябва да се възползва възможно най-много от тези особености. Жалкото е, че навремето не са направени достатъчно бели сортове, но тогава пазарът искаше червените. В момента става въпрос за пренареждане на пазара и изведнъж се получи вакуум на белите сортове
– Отразиха ли се по някакъв начин на вашите лозя ниските температури през зимата и високите през лятото?
– Едва в няколко района имахме известни измръзвания, но срещу измръзването на лозята няма какво да се направи, просто зимата беше изключително тежка. Навсякъде другаде съумяхме да запазим лозовите насаждения и тази година ще се радваме на добра и богата реколта. Хубавото при производител като Винпром Пещера е, че собствените лозови насаждения на компанията са толкова много, че обезпечават собственото производство, дори и когато има малък процент загуби на суровина, вследствие атмосферните особености. Ще бъде качествено. Всички земеделски продукти тази година са качествени поради ред причини. Гроздето се нуждае от слънчева светлина, а тя беше в изобилие. Много по-рано ще започне гроздоберната кампания, нашата стартира на 23 август първо с белите ни сортове. Това е поради високите температури и липсата на влага, което не позволи на лозята да се разлистят достатъчно много, но гроздето узря и това предполага малко по-рано изнесена кампания. Това се отнася и за червените сортове. Гроздоберът като цяло се изтегля с 15-20 дена по-рано, затова предвиждаме беритба на червени сортове около средата на септември.
– Как е гроздето като количество?
– Това може да се каже, когато влязат берачите в масивите. На места в страната добивът ще бъде по-нисък спрямо миналата година заради измръзванията и липсата на влага, които имаше. Не смятаме, че ситуацията ще е критична, както се спекулира.
– Миналата година ли беше пикът на хубавите вина или тази година ще има и по-добри?
– Надяваме се тази година да бъдат още по-хубави.
– Как ще коментирате прогнозите за повишение на цените заради ниските добиви?
– Аз избягвам да правя такива прогнози. Пазарът ще си покаже каква ще е цената на виното, както и каква ще бъде цената на гроздето, което ще се изкупува. Има много различни сортове, много различни цени. Качественото грозде ще има цена. Има грозде, което не притежава необходимите качества и то не може да бъде приложено във винопроизводството. Те съответно ще имат съвсем друга цена.
– Вие казахте, че работите с други земеделски производители, като вие изкупувате гроздето от тях? Това ваши лозя ли са, които те отглеждат?
– Това са лозя, създадени отпреди 30 години. Те влизат в технологичната програма и ни вършат работа. Това са традиционни сортове за България – Каберне Совиньон, Мерло, Каберне Фран и т.н.
– От кои части на България изкупувате?
– От цяла България, но основно от района на Свиленград, на Бургас, на Ямбол. От Северна България също изкупуваме, но там лозята са изключително малко и са единици тези, от които купуваме.
– Вие много обичате земята, нали?
– Много я обичам. Това ми е болката.
– От земеделско семейство ли сте?
– Целият ми род се е занимавал и в момента се занимава със земеделие. Аз съм от традиционно земеделски регион, свищовлия съм, от Северна България, а няма северняк, който да не обича земята. Аз съм бил винаги свързан със земята. И дядо ми, и баща ми са били земеделци. От малък се занимавам с това. Първото ми висше образование е Аграрна икономика. Второто ми е право – осъществената ми мечта. Навремето моят дядо е бил кулак и винаги е работил земята си. Сега моят баща я обработва. Аз нямам възможността да му помагам, но с това, което правя в тази сфера, мисля че по един или друг начин помагам на всички, които се занимават със земеделие. Баща ми има дребно стопанство от 150 дка – наследствени земи, където се отглеждат култури, за да се обезпечат нуждите на животните в стопанството.
– Има ли неща, които искате да промените и какъв е вашият стил, който искате да наложите?
– Чисто административно моят стил е ориентиран към хората и към служителите. Те трябва да бъдат добре мотивирани, защото няма по-ефективен служител от добре мотивирания. Има много видове мотивации. Аз целя да мотивирам служителите си да работят и да съумеят да се обърнат назад и да видят резултатите от собствената си работа. По-добра награда от това няма, какъвто и паричен стимул да им дадеш. Удовлетворението от свършената работа и от резултата е изключително голямо. В чисто професионален аспект моята визия винаги е била и като председател на асоциацията, и като изпълнителен директор на Омега Агро Инвест, че инвестиционната дейност е пряко ориентирана към хората, с които работя. В този случай е изцяло ориентирана към земеделските производители. В тясно сътрудничество с тях ние осигуряваме необходимите суровини за производствените нужди на лидер като Винпром Пещера. Те са над 200. Познавам ги поименно. Познавам техния бизнес в детайли, защото съм посетил всеки един от тях, чул съм техните проблеми и съм помогнал с каквото мога. В наше лице те виждат един сигурен партньор по всяко едно време на стопанската година. От това няма нищо по-хубаво. Дирекцията, която оглавявам е стълб на самия винпром, защото няма как без суровини да съществува качествено производство. Наясно съм с предизвикателството, приел съм го, не ми е чуждо.
– Какви са плановете ви?
– Това, което смятам да направя през следващите няколко години, е изготвянето на програма, която да е ориентирана изцяло към земеделските производители в частта на тяхното подпомагане от засяването на пшеницата до нейната жътва ние да следим този процес и да подпомагаме самите земеделски производители. Ние не разчитаме на земеделските производители, които гледат по 10-20-30 хил. дка, а сме се ориентирали към такива, които гледат 500-1000-2 000 до 5 000 дка. Това е моята концепция. Сигурността за фермерите при изкупуването на продукцията и даването на добра цена може да даде единствено една такава компания като нас. Има много компании, които изкупуват, но чисто комерсиално. Ние не гледаме на покупката на суровини чисто комерсиално. Ние гледаме в бъдещето, защото все пак на нас ни е необходима тази суровина. Моята визия и при покупката на земеделска земя е била такава, и в момента я мултиплицираме в сектора.
– В какъв смисъл при покупките на земеделски земи?
– Аз винаги съм искал да се видя с реалните собственици, а не с посредниците. Искам да се видя с бабата и дядото, които продават земята и да разбера защо я продават. В интерес на истината е имало много случаи, в които съм отказвал хората да си продадат земята, колкото и странно да звучи така. Знаете ли как един човек, на когото земята е била отнета и после възстановена, и той продавайки я от него изчезват, може би, 90% и това понякога скъсява и живота. Винаги цитирам една индийска поговорка: земеделската земя не ни е дадена по наследство от нашите деди, а е назаем от нашите деца. Аз също имам дете и би следвало да му оставя нещо, което да го стимулира да се развива в тази насока, да има отношение към това, което го храни. В крайна сметка земеделската земя храни човечеството. Затова трябва да има специално отношение към нея във всички аспекти. Дори в търговията – да не се гледа само като на актив, който да купиш днес и да продадеш утре, а когато го купиш, да прибавиш към него стойност, да го обогатиш по един или друг начин, да му направиш поливна система, да обогатиш структурата на почвата, за да може тя да възвърне вложеното.
– Доколкото разбирам вие сте се нагърбили в някаква степен да помагате и на дребния бизнес?
– Няма нищо по-хубаво в една икономика да има дребен и среден бизнес, защото това е стълб на всяка една икономика. Големият е голям и колкото по-голям става, толкова по-независим става. Винаги съм казвал, че ефективното земеделско стопанство за България е между 2000 и 5000 дка. Едно стопанство с трайни насаждения, в което няма зърнопроизводство, а има основно трайни насаждения, като зеленчукови и овощни градини, спокойно може да бъде около 500 дка и това да храни семейства, не едно, а 2-3 семейства. Ние трябва да направим всичко възможно, за да има предпоставки за изграждането на такива стопанства. Като директор на Аграрна дирекция съм направил всичко възможно, за да стимулираме тези земеделски производители, които гледат между 1000 и 2000 дка, да произвеждат определени технически култури, а не зърнопроизводство, въпреки че то е част от техния бизнес и те, може би, няма да се откажат от него, но да го произвеждат на такава площ, че да изкарат необходимия добив и да са доволни в края на годината. Визията на държавата трябва да е ориентирана към този тип стопанства. Трябва да има предпоставка за създаването на такива стопанства. Изключително добра възможност има в 2-3 области, където може да се направи това нещо – Хасковска област е такава. Там има прекрасни условия за отглеждане на трайни насаждения, за зеленчукопроизводство и овощарство, както и възможности за поливане.
– А каква е визията ви за Северозападна България?
– Северозападна България е място, където ще се развива зърнопроизводството по простата причина, че районите са изключително обезлюдени. Алтернативата на тютюнопроизводството е именно зеленчукопроизводството, овощарството и лозарството. В момента почти няма лозови насаждения, които да се стопанисват от частни стопани, с изключение на тези, които са по 1-2 дка, но те не генерират брутен вътрешен продукт. БВП ще генерира този, който има 50 – 100 дка лозе и до него има овощна градина 20 дка и 10 дка зеленчукова градина. Това е едно чудесно стопанство. Гарантирам ви, че едно такова стопанство, структурирано по този начин, ще генерира доход и ще плаща данъци на държавата. Ако едната година нямаме цена на гроздето, ще имаме цена на плодовете и зеленчуците. Всичко това компенсира и дава сигурност на всеки един фермер. Тогава той ще инвестира в хидросъоръжения, ще намали своите разходи, ще увеличи своите добиви и в момента, когато идва при мен, за да му дам земя под наем, аз винаги питам за какво ще я ползвате. Когато ми кажат, че е за зърнопроизводство, просто не проявявам интерес да я дам. Когато някой ми иска 20 дка до реката, съм готов да му дам за 5-6-7 години под наем, защото знам, че той, на тази нива, ще съгради нещо, което ще храни него, ще храни мен под формата на рента и аз няма да имам проблем с плащането. От тази зеленчукова градина могат да бъдат генерирани много сериозни доходи.
