Необходими са ясни и дълбоко обмислени решения за новия програмен период на ОСП. Европа 2020 ще има съвсем различна визия за развиване на общия пазар. Според Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, новият облик на пазара е продиктуван предимно от различното пазарно поведение вече на САЩ, Канада, Русия и други държави, които участват интензивно в създаване на БВП в сферата на храните и хранителните суровини.
Излизането на Великобритания от европейския пазар и ЕС ще промени много финансовия план за развитие, според Кукушева. „С оглед на казаното до тук считаме, че бизнеса вече се нуждае от различни правила, касаещи не просто пазарите, а и логистиката, структурирането и развитието на бизнеса, така че той да бъде в светлата част на икономиката. В момента сивия сектор в ЕС е видим и тук не става въпрос само за България и някои други малки страни. Сивият сектор се намества и успешно заобикаля административни правила, което е недопустимо да се случва в следващия програмен период. Чертането за след 2020 г. трябва да бъде свързано с волята и отговорността, която приема бизнеса от една страна, а от друга с категоричната ангажираност на институциите за изпълнение и наказание при нарушаване на правилата“.
Браншът не желае помощ
Хлебопроизводителите не очакват след 2020 г. да попаднат сред секторите, които получават европейски средства. Те са и категорични, че не искат такова нещо. „В нашия бранш досега не сме попадали в нито една от мерките на ПРСР с изключение на онези субсидирани туристически дейности, в които трябва да се правят пекарни. С тези средства се създаде бизнес, който в последствие се оказа много излишен“, коментира Кукушева. Според нея затова и не е нужно да се разхищават средства. „Единствената помощ, която ние получихме финансово от Европа беше абсолютна излишна. Всеки туристически оператор може да си позволи в своя бизнес план да заложи създаването на такъв атракцион, защото това е евтино. По отчетените проекти стана ясно, че в този случай се изплатиха много грешни пари“.
Мариана Кукушева коментира, че браншът държи най-вече на равнопоставено начало за достъп до пазара. „Искаме контрол по отношение на търговските договори, които сме принудени да подпишем в даден момент с търговските вериги, в чиито клаузи има ясно изразен уклон за натиск. Искаме прозрачност и ако има някакви мерки искаме да бъде сериозно обсъдена темата за качеството на продукцията. Трябва да стимулираме качеството, да субсидираме предлагането на качествени продукти, а не просто изписването на някаква хранителна гама“.
Зърното, плодове и зеленчуците са приоритет
Категорично трябва да се запази обаче субсидирането на зърнопроизводството. Зърнопроизводителите са в основата на развитие на конкурентно селско стопанство, смята Кукушева. „Производителите показаха, че те са отговорен фактор при определяне и добиване на следваща реколта. Развиват се в крак със световните и международни тенденции, а не толкова с вътрешни спънки и изключения на правилата. Затова те заслужават да продължат да получават помощи. Трябва да се стимулира и националното зеленчуко и плодопроизводство, но това да става в разумни граници. Субсидирането категорично трябва да бъде свързано със създаване на организации или клъстери за добив на суровината и преработката й под краен продукт. В противен случай ние ще останем ресурсна държава за ЕС, която евтино продава своята продукция с изключително добро качество“.
„Вече стана ясно, че в цялата верига от нивата до трапезата сме взаимосвързани и заинтересовани да има растеж във всяка една област. Преработвателната промишленост сме категорични и се интересуваме и от добивите и от качеството на земеделската продукция. Ние искаме да са добре земеделските стопани, но само тези, които са истински стопани на своя бизнес, т.е. развиват се конкурентоспособно, ползват схемите за подпомагане“, каза Кукушева. Тя заяви, че в следващия програмен период трябва да не се допуска изливане на средства в отглеждане на екзотични култури, а да се развиват и отглеждат продукти, чийто добив търпи добавяне на стойност. „Това е в полза на всички нас за да няма обезлюдени села, за да има растеж и все по-квалифицирана работна ръка и да създадем този бизнес, който е необходим на държавата. На Национален земеделски форум – ОСП след 2020 г. стана ясно, че земеделският бизнес е сериозен бизнес и въпреки допуснатите слабости знаем как да се поучим и как да направим нещата“.
Периода на браншовиците
Според председателя на НБСХС браншовиците у нас вече са утвърдили своята сериозна роля в развитието на ОСП и усвояване на мерките. „Настъпи времето, когато браншовите организации трябва да получат пряк достъп до пълна информация за пазарите и да бъдат стимулирани да участват в оценяване на проекти, в определяне на приоритети и мерки за поощряване на определени селскостопански дейности. Ние вече доказахме, че имаме своя организационно научен капацитет за това. В противен случай ще се случват парадокси като отглеждане на тикви, т.е. определени субсидии ще се използват изцяло за една култура без тя да е от особено значение за храненето на човека“, заключи Кукушева.
Още коментари за бъдещето на ОСП четете в новия брой на списание “Агрозона
