Г-н Хоган, административната тежест на ОСП е важен въпрос за фермерите. Какви мерки са планирани в следващия програмен период, за да се намали тя?
Опростяването на ОСП е приоритет от началото на мандата на този състав на Комисията и вече е постигнат значителен прогрес. Поддържайки този принцип, опростяването е ключов елемент от това, което целим – не само да намалим тежестта за фермерите и националните власти, но и да се уверим, че ОСП осигурява най-доброто използване на средствата и остава тясно фокусирана върху резултатите.
Предлагаме ЕС да постави широкообхватни цели за ОСП – това, което искаме да постигнем за фермерите, за селските общности, за околната среда, климатичните промени, обществото като цяло e да има съгласие за широк обхват от мерки, които могат да се използват ефективно за постигане на тези цели. Вярваме, че прилагайки принципа на подпомагане и давайки на страните членки свободата да избират за себе си кои мерки са най-подходящи за тях предвид обстоятелствата в собствените им страни, в контекста на общите цели е много по-ефективен начин на работа.
Да преминем от метод тип „един размер пасва на всички“ към „направено по мярка“ определено ще доведе до намаляване на административната тежест за фермерите. Всяка страна членка ще изготви свой собствен стратегически план, основан на нейните нужди. Той трябва да бъде одобрен на европейско ниво и след това ще бъде подложен на мониторинг и оценка, за да бъде сигурно, че постига това, което е заложено.
Виждаме също как технологиите могат да бъдат използвани в посока опростяване и помощ на фермерите, например сателитни изображения имат възможност веднага да изчислят размера на даден парцел, на който се основават директните плащания.
Мислите ли, че ОСП трябва да намали разликите в размера на подпомагането, които съществуват към момента между различните страни членки. Виждате ли като реалност уеднаквяването в нивото на субсидиране за следващия програмен период?
По отношение на нивата на подпомагане между страните членки, ОСП трябва да играе своята роля, следвайки принципа „Равенство между членовете, големи или малки, източни или западни, северни или южни“, който председателят на ЕК Юнкер припомни в изявлението си за състоянието на съюза по-рано тази година. Смисълът на този принцип е да се намалят разликите между страните членки по отношение на подпомагането по линия на ОСП. Въпреки големите различия в относителните разходи за труд и земя, както и различния агрономически потенциал в ЕС, трябва да се отбележи, че всички земеделски производители от ЕС са изправени пред сходни предизвикателства.
В края на краищата, разбира се, всички бюджетни въпроси, касаещи Общата селскостопанска политика, включително разпределението между отделните страни членки, са тема, която ще се обсъжда в контекста на многогодишната финансова рамка и решението след това, ще бъде въпрос, който зависи от премиерите на страните и правителствата.
Обвързаното подпомагане има съществено позитивно влияния в България в социалната и икономическата сфера, както и в посока подобряване състоянието на околната среда. Смятате ли, че този вид подкрепа ще бъде запазена. Има ли възможност за повишаване на нивата на обвързаната подкрепата (съобразно правилата на Световната търговска организация)?
Страните членки имат възможността да осигурят обвързана подкрепа при определени условия. 27 държави решиха да осигурят такава подкрепа за периода 2015-2020, представлявайки над 250 мерки.
Разбира се, това подпомагане се осигурява чрез процент от годишния национален таван за директни плащания. Въпросът за условията, при които такава подкрепа може да бъде осигурена в бъдеще, е нещо, което можем да разглеждаме в контекста на финансовите аспекти на следващата ОСП. Все още не знаем какво ще е разпределението на бюджета за следващия 7-годишен период след 2020 г., въпреки че догодина ще имаме по-ясна идея.
Анета Стефанова
В ексклузивното интервю на комисар Фил Хоган за „Агрозона“ той отговори и на други въпроси, част от които са свързани с позеленяването на ОСП, климатичните мерки и последиците от Брекзит за европейските фермери. Целият разговор може да прочетете в януарския брой на списание „Агрозона“.
