Най-много пием вино
Европа е най-солидно пиещият континент и цената за това е изключително жестока – годишните загуби за икономиките са около 156 млрд. евро според доклада към Европейската стратегия за борба с алкохола. Повече от 14 млн. европейци са с диагностицирана алкохолна зависимост. Това пише “Капитал”.
Годишно всеки европеец изпива средно между 12 и 15 литра чист алкохол по данни на СЗО, като в една чаша вино, 190 мл бира или 25 мг концентрат се съдържат 10 милилитра чист алкохол. Единствено Русия води печалната класация с повече литри на глава от населението.
“България не само не прави изключение, но и е на едно от първите места по проблемно пиене в Европа, тъй като за разлика от останалите южни нации, които употребяват повече вино, тук се пият в големи количества твърди концентрати. България е на 15-о място в света по употреба на алкохол и на шесто – по концентрати”, коментира д-р Атанас Канчелов, психиатър-специалист по зависимости.
Според него около 350 хил. българи са с алкохолна зависимост, а 30% от мъжете и 20% от жените имат проблемно пиене, което е последната крачка към зависимостта. Въпреки че алкохолът е основната причина за заболявания като чернодробна цироза, депресия, рак, отсъствия от работа, криминални престъпления, убийства и самоубийства, в България няма национална програма за превенция, нито пък за лечение. Така обаче нелекуваните стават все повече и специалистите съветват да се обособи специална клинична пътека, а личните лекари да работят по-задълбочено с болните.
Ако човек има тежко пиянство, единственият шанс досега беше да попадне за лечение в психиатрията или при натравяне – в токсикологията. Там обаче пациентът лежи, докато изтрезнее и в момента специалистите се опитват да възстановят връзката с личните лекари и да ги подпомогнат да разговарят с пациентите си за алкохола. “Ако имам алкохолно зависим или пристрастен пациент, мога да му дам три до пет дни болнични и едно направление за преглед при психиатър месечно, което е недостатъчно. Личните лекари трябва да имат време да разговарят с пациентите, а психиатриите – начин да ги лекуват по-съсредоточено”, казва д-р Мила Дукова, общопрактикуващ лекар и председател на “Лигата на умерените”. Според нея трябва да се обособи отделна клинична пътека за лечение на алкохолната зависимост и да има насочена национална програма за превенция и борба с пиенето.
“Консумацията на алкохол е вторият рисков фактор за влошено здраве в Европа след употребата на тютюн, но за разлика от него тук има много какво да се направи. Проблемът не са пациентите с регистрирана зависимост, чийто брой е стряскащ – 350 хил., проблем са онези 30% от населението, които не осъзнават, че имат проблем с алкохола”, отбелязва д-р Канчелов.
При хората, които редовно посягат към чашката, генетично е увреден и или липсва, или е много намален D2 рецепторът. Това е една от съставните части на допамина – хормонът, който отговаря за мотивацията, за усещането за удоволствие, радост и щастие. “Докато преди се смяташе, че проблемното пиене е по-скоро въпрос на личен морал или слаба воля, от 60-те години на миналия век е ясно, че става въпрос за психиатрично заболяване, което трябва да лекуваме”, коментира д-р Канчелов. По думите му предразположението към неумерено пиене се предава по наследство. До съвсем скоро лекарите, които са се борили със зависимостта, са залагали на незабавно отказване от пиенето. Повечето пациенти обаче не са могли да се справят и до 70% от тях са се върнали към алкохола. Новата теория е с помощта на лекарска помощ и терапия пациентът сам да намали консумацията и да престане да изпитва удоволствие от пиенето.
“Дали човек е зависим може да се определи с тест за начина на пиене и след това е наистина задължително да потърси помощ. Важно е близките да не се опитват да “лекуват” с билки и хапчета, пуснати в супата, тъй като комбинацията им с алкохол може да бъде отровна”, разказва д-р Канчелов.
