МЗм разпределя хаотично последните средства от ПРСР 2014-2020 г.

Павлина Георгиева
Павлина Георгиева
6 Минути

Остатъчните средства по Програмата за селските райони са на път да бъдат насочени към държавни структури, земеделци и преработватели остават „на сухо“

Последните средства по ПРСР 2014-2020 г. ще бъдат разпределени хаотично в държавните структури, без да има реален анализ и обосновка от нуждата за насочване на средствата към тях. Това стана ясно след заседание на Комитета по наблюдение на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за 16-то изменение по Програмата.

За да не бъдат загубени средства по ПРСР тази година е необходимо да се направи преразпределение на остатъчните средства. Предложенията на МЗм за преразпределение на тези пари обаче остави в недоумение присъстващите на срещата на КН по ПРСР.

„Вместо Министерството на земеделието да насочи средствата към мерки, по които има сериозен интерес и липса на достатъчен бюджет, се взема еднолично и необосновано решение парите да бъдат насочени по три подмерки към държавни структури“, разказа в интервю за Агрозона Таня Дъбнишка, изпълнителен  директор на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ).

9 млн. евро отиват за закупуване на лабораторно оборудване

МЗм планира да насочи бюджет от 9 млн. евро. по подмярка 5.1 за инвестиции в биосигурност. На фона на продължаващата заплаха от АЧС и птичи грип обаче, не се планира прием за свиневъди и птицевъди. За сметка на това ще бъде отворен целеви прием по подмярката към 3 университета (Тракийски университет, Аграрен университет и Университет по хранителни технологии – Пловдив) с цел закупуване на лабораторно оборудване.

„Напоителни системи“ ще се облагодетелстват с 50 млн. евро.

Предлага се също отварянето на нов прием по подмярка 4.3 за Напоителни системи с бюджет от 50 млн. евро. 20 млн. евро. от тези средства ще бъдат „взети“ от подмярка 4.2 за инвестиции в преработка и маркетинг на селскостопански продукти, към която до края на март 2023 г. МЗм планираше да прехвърли бюджет. В последния момент обаче, МЗм се отказа от това свое намерение и парите, предназначени за инвестиции в преработка се насочват към държавното дружество Напоителни системи. Освен това, към тях ще бъдат добавени още 30 млн. евро., които вероятно ще бъдат взети от биопроизводителите.

ИАБГ ще купува дронове за градозащита за 6 млн. евро.

Последното направление, по което МЗм възнамерява да пренасочи средства е към Изпълнителната агенция за борба с градушките с цел реализиране на пилотен проект за градозащита с дронове. За този проект се предвижда прехвърляне на 6 млн. евро към ИАБГ.

Само преди месец Агрозона изпрати въпрос до Агенцията за борба с градушките, във връзка с внедряването на дронове в системата за градозащита. В отговор, от ИАБГ заявиха следното:

„Въпреки многото експерименти и проекти в последните години, насочени към употребата на безпилотни летателни апарати в метеорологията, все още има много нерешени проблеми, свързани със сигурността на полета, правилата за летене, влиянието върху безопасността на полета на пилотираните самолети, устойчивостта на конструкцията при различни неблагоприятни прояви на вятъра и на околната среда като цяло. (…) Поради описаното по-горе все още в световната практика няма сведения за използване на дронове като метод за борба с градушките.“

Не е ясно защо само месец след като ИАБГ предоставя такъв отговор по отношение на внедряването на дроновете за градозащита, МЗм решава да насочи 6 млн. евро. към агенцията за пилотен проект, чието успешно изпълнение стои силно под въпрос.

И докато десетки, дори стотици, проекти по подмерки 4.1 и 4.2 остават без възможност за финансиране поради липса на бюджет, МЗм лети в облаците с екзотичен прием по подмярка 5.1 за закупуване на дронове.

Браншовите организации, дори представителите на Европейската комисия, не са получили информация за намеренията на МЗм до началото на самото заседание

„Част от тези предложения дори не бяха представени на участниците в КН в указания срок. Някои от тях получихме в деня на самото заседание“, заяви Дъбнишка за Агрозона.

„Според нас, браншовите организации, най-целесъобразно е с остатъчните средства по ПРСР 2014-2020 да бъде увеличен бюджетът по подмерки 4.1 и 4.2 по приемите от 2021 г. АЗПБ изпрати апел за увеличаване на бюджетите и наддоговориране по двете подмерки. Данните от приема по подмярка 4.2. от 2021 г. сочат почти трикратен интерес спрямо бюджета, което означава, че за повече от половината кандидати няма да има финансиране. Вместо това МЗм е на път да вземе еднолично решение средствата да бъдат пренасочени необосновано към държавните структури, вместо да се подкрепи частния сектор и да се подпомогне икономиката и развитието на държавата“, коментира Дъбнишка.

„Съвместно с другите браншови организации ще подготвим обща позиция против предложеното от МЗм преразпределение на средства към тези направления и ще сигнализираме Европейската комисия“, заяви Ивайло Гълъбов, председател на УС на Съюза на птицевъдите в България.

 

Павлина Георгиева завършва Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“. В Аgrozona приоритет са й биологичното земеделие и здравословните храни, розопроизводството, пчеларството, ловът и риболовът.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама