Ще има стандарт за производство на сирене – среден клас на българския пазар. Това стана ясно от думите на Владислав Михайлов, председател на Национална асоциация на млекопреработвателите (НАМ), който даде интервю за предаването „Агрозона“ по Радио Фокус София. Основна тема в това издание бяха Промените в наредбата за специфични изисквания към млечните продукти. Както „Агрозона“вече съобщи, наредбата е предложена за обществено обсъждане до 19 октомври, а според представители на бранша, тя не е съобразена с нуждите им.
Въпрос на стандарти и нормативна уредба е това, кой продукт може да се нарича сирене, посочи Владислав Михайлов. При сега действаща нормативна уредба имаме два стандарта за сирене – по Български държавен стандарт и по технологична документация. Продуктите по БДС са качествени, с много добро съдържание на белтъчини и мазнини, с много добра хранителна стойност, съответно цената им също е по-висока. За производството на продуктите, които се произвеждат по технологична документация, на практика няма ограничения от гледна точка на физико-химични показатели и за тях действа нормативната уредба, която в голямата си част е сега действащата наредба за специфичните изисквания към млечните продукти, която е в процес на изменение. Тя предвижда влагането на 20% сухо мляко и 80% сурово мляко.
Необходими регулации
Проектът на наредба се опитва да се справи с едни от най-належащите проблеми в млекопреработвателния бранш, по думите на Владислав Михайлов. Тъй като производството на сирене по технологична документация не се осъществява по определени стандарти и няма ограничения, производителите могат да произвеждат напълно законно сирене, което може да варира изключително много като водно съдържание и масленост. „Въпросът е в това, че потребителят може да си купи продукт, произведен по нормативна уредба, но не и по стандарт. Така на практика потребителят купува сирене с неясни физико-химични показатели като сухо вещество и масленост“, посочи браншовикът.
Възникналите коментари на наредбата са разнопосочни сред производителите и преработвателите на мляко. Предвидените в наредбата промени, като цяло, поставят граница на сухото вещество и съдържанието на масленост в сиренето, произвеждано не по Български държавен стандарт, а по технологична документация. Досега нямаше такава граница. Резултатът от промените, като цяло, ще бъде, че в повечето предприятия за единица продукт ще се употребява повече мляко. С оглед на това, сред млекопроизводителите се наблюдава по-скоро подкрепа за това, наредбата да влезе в сила в този вид, тъй като тя ще доведе до по-голям пазар и реализация на произвежданото от тях мляко. В същото време обаче това ще оскъпи крайния продукт и опасенията на преработвателите са, че това може да намали продажбите.
Всеки със своите мотиви
И двете страни имат своите мотиви. Като цяло резултатът от въвеждането на наредбата в този вид ще бъде по-скоро положителен, но е необходимо да се направи анализ на положителните и отрицателните ефекти, които ще има върху производството. При всички случаи за потребителя е добре да се предлага по-добро качество, друг въпрос е дали потребителят ще може да си позволи това по-скъпо сирене. В крайна сметка търсенето и предлагането ще препозиционират пазара.
Преработвателите се опасяват, че при предлагане на по-скъп продукт ще има намаление на потреблението. Фермерите пък имат интерес да пласират повече продукция. Въпрос на пазарно позициониране и пазарни механизми е къде ще отиде това сирене. Това ще стане ясно около месец, след като влезе в сила наредбата в този или в друг вид.
Другият проблем, според него, е производството на сурово краве мляко, което има силно изразен сезонен характер. Повечето животни се отглеждат на свободна паша, храненето се комбинира с фураж. През зимата производството е в по-малки количества. От тук идват проблемите на бранша в цялата страна. През последните 10 години се наблюдава недостиг на суровината. В тази ситуация много преработватели прибягват до закупуването на суровина от Румъния, Полша и Унгария, за да произведат необходимите продукти. Когато на пазара има дефицит, той не действа на принципа на свободната конкуренция.
Проблемите на бранша
„В тази връзка при нас преработвателите се наблюдава сериозен проблем с качеството на суровото мляко – когато имаш недостиг на суровина и поставиш на твоя доставчик изисквания за физико-химичните качества на неговата суровина, а той не може да ги изпълни, той има комфорта да отиде при друг млекопреработвател в съседен град или село, който също изпитва недостиг на суровина през зимата. В крайна сметка се наблюдава занижена дисциплина сред млекопреработвателите – доставя се мляко, което не винаги отговаря на изискванията за високо качество и безопасност, а в някои случаи се получава така, че ние работим с млека, които са на ръба на качеството. Това влияе на себестойността и на качеството на готовия продукт“, обясни млекопреработвателят.
„В България действа само БДС за сирене, кашкавал и кисело мляко. Други стандарти няма. Ние като бранш трябва да работим за това, да се одобрят стандартите за качество на продуктите в средния ценови клас. В рамките на няколко месеца това може да се случи. Наредбата, която коментираме е точно в тази посока. Нека видим какъв ще е ефектът от нея и в каква насока ще продължи да се работи“, отбеляза Владислав Михайлов.
