Гъбите са даровити лечители, но и чистокръвни убийци
От приказките и легендите, през медицината и кулинарията, до изкуството и науката – Царството на гъбите от векове заема важна част от живота на хората. От незапомнени време тези сякаш мистични създания на природата пленяват въображението на човека, който ползва техните незаменими качества за лечение и прехрана. Те могат да бъдат изключително полезни, но голяма част от тях са и “чистокръвни убийци”.
За наша голяма радост климатът, почвите и релефът в България, съчетани с големия горски фонд, създават отлични условия за развитието на множество видове диворастящи гъби.
Науката за гъбите
Ако погледнем в Уикипедия, ще научим, че те са биологично царство еукариотни организми, които са сухоземни форми, макар че развитието им изисква влага. Въпреки редица научни спорове през годините днес специалистоте по темата са по-скоро убедени, че гъбите са по-близки до животните, отколкото до растенията.
Почвените гъби представляват най-разпространеният вид, а в по-редки случаи се наблюдават във формата на паразити върху растения и животни или пък органични отпадъци. Почти няма позната материя, върху която не биха могли да се развият при две важни условия – топлина и влага. Знае се, че те влияят положително за повишаване на почвеното плодородие.
Полезни ли са гъбите и какво е значението им за човека?
Още от древни времена са били използвани за препитание. Те често са присъствали на трапезите на царе, ханове и императори. Консумират се основно заради хранителната им стойност, която е сходна с тази на зеленчуците и продуктите от животински произход. Те съдържат голямо количество вода – около 84 – 92%.
Богати са на белтъчини, минерални соли, мазнини, витамини и др. Заради голямото търсене в световен мащаб и нуждите на хранителната индустрия са култивирани няколко вида гъби, най-разпространен сред които е Култивираната печурка. Тя се отглежда в над 80 страни в света и в България.
От някои низши гъби се добиват антибиотици и други ценни вещества, както и за предизвикването ферментация, необходима за приготвянето на хляб, вино и бира.
Лечебни гъби в България – какви са техните свойства?
- Забавя отделянето на инсулин
- Нормализира нивата на кръвната захар
- Манатарките подобряват състоянието при стомашни и кожни проблеми (с мехлем от манатарки се премахват лунички)
- Имунната система се регулира от редовен прием на печурка.
- Масловките съдържат голямо количество витамин D. Те са богат източник на антиоксиданти.
- Силни антибактериални и антиоксидантни свойства се приписват на гъбата кладница. Нейните положителни действия се разпростират от понижаването на лошия холестерол в кръвта, пред решаване на проблеми с лумбаго до премахването на мъки със сухожилия и схванати крайници.
Основни диворастящи гъби в България
Популярни ядливи гъби
Челядинка (Marasmius oreades)
Един от най-често срещаните видове в цялата страна. Можете да я откриете от ранна пролет до късна есен сред ниска, зелена трева по горски поляни, ливади и пасища.
Отровен двойник на Челядинката е Бялата отровна орешарка (Clitocybe rivulosa).
Ливадна печурка (Agaricus arvensis)
Употребява се в свежо състояние, сушена и консервирана. Расте в пасища и тревисти места, между храсталаци и в овощни градини от края на пролетта до късна есен.
Ливадна печурка е много сходна с гъбите от семейството си: Полска печурка, Охрена горска печурка, Едроспорова печурка и други.
Отровен двойник на печурката е Бялата мухоморка (Amanita verna).
Масловка (Suillus luteus)
Кожицата й се обелва и отстранява преди кулинарната обработка. Среща се единствено в симбиоза с борове. Сезонът започва през пролетта и продължава до края на есента. Съществуват няколко различни видoве масловки. Плододава в особено големи количества при влажно време през есента.
Отровен двойник на Масловката липсва.
Пачи крак (Cantharellus cibarius)
Пачият крак е една от най-търсените гъби у нас поради характерния си външен вид, който трудно може да бъде сбъркан, и отличните си вкусови качества. В сравнение с други ядливи гъби пачият крак се задържа най-дълго време пресен, което способства за комерсиалната му употреба. Расте в широклистни, иглолистни и смесени гори от началото на лятото до края на есента (VI-XI), обикновено на групи. Широко разпространен вид у нас.
Отровен двойник на Пачия крак е Лъжливия пачи крак (Hygrophoropsis aurantiaca).
Сърнела (Macrolepiota procera)
Сърнелата е вкусна гъба, но в младо състояние, особено докато шапката не се е разтворила или току-що се е разтворила, защото на старите гъби месото става твърдо и безвкусно. Пънчето не се яде, защото е много жилаво и кухо, с дебела кожа, а месото му е много малко. Позната е доста добре почти навсякъде в нашата страна. Има няколко различни подвида. Сърнелата расте в редките и просветлени широколистни или иглолистни гори, а също така по горските полянки, храсталаците и пасища.
Отровен двойник е Червеникавата сърнела (Macrolepiota rhacodes).
Манатарка (Boletus edulis)
Има характерен вкус и аромат. Среща се в иглолистни и широколистни гори. У нас се среща предимно във високопланинските гори от смърч, и в по-малка степен с други дървета като бор, ела, бук и бреза. Расте през лятото и есента. Често срещан вид в своето местообитание. Сходни с нея са видовете: Боровата манатарка, Бронзовата манатарка и Дъбовата манатарка.
Отровен двойник на манатарката е Дяволската гъба (Boletus satanas).
Булка (Amanita caesarea)
Отличните вкусови качества на Булката са известни още от римско време. Подходяща е за употреба, както в свежо състояние, така и сушена, маринована и стерилизирана. Расте в широколистни гори и храсталаци, обикновено с дъб и кестен. Предпочита топли, сухи и припечни места с по-рядка растителност. Среща се в низините и планините до около 1000 m н.в.
Отровен двойник на Булката е Червената мухоморка (Amanita muscaria).
Летен трюфел (Tuber aestivum)
Най-ценното от всичко е уханието на трюфелите, техният аромат, който е специфичен за всеки различен вид. За разлика от зимните видове, Българският летен трюфел се нарежда по качество на първите места, заедно с италианския и френския трюфел. Разпространен е в цялата страна. Събирането му в горите изисква много умения и опит, като за целта се използват специално обучени кучета, а на места дори и прасета. Те надушват гъбите, които растат в почвата в близост до корените на дърветата. Трюфелът дърви рекорда за най-скъпата гъба в света.
Отровни двойници имат всички разновидности на трюфелите, но те са лесно различими от ядливите.
Популярни отровни гъби
Дяволска гъба (Boletus satanas)
Силно отровна гъба, която съдържа атропинови токсини, които поразяват храносмилателната система на човека.
Расте в топли широколистни гори върху варовикова почва. Образува микориза с дъбове, бук, кестен, габър или липа. Широко разпространен вид в Европа, но рядко срещан. Много по-често се среща на юг, докато на север е много по-рядък и напълно отсъства в най-северните части.
Бяла мухоморка (Amanita verna)
Смъртоносно отровна гъба, предизвикваша синдром на фалоидно гъбно отравяне. Налице е дълъг латентен (скрит) период, в който токсините активно унищожават паренхимните органи (бъбреците и черния дроб) на отровения, но той не изпитва никакъв дискомфорт. На практика това е една от причините за сериозността и необратимостта на уврежданията.
Расте в широколистни и по-рядко иглолистни гори, у нас обикновено с дъб. Предпочита по-топли и южни места.
Червена мухоморка (Amanita muscaria)
Тя е по-слабо отровна от Зелената и Бялата, но отравянията с нея са значително по-чести. Червената мухоморка е известна и с халюциногенния си ефект, дължащ се на съставката мусцимол.
Термичната обработка на Червената мухоморка намалява токсичността, докато изсушаването я увеличава, тъй като процесът улеснява превръщането на иботенова киселина в по-силния мусцимол.
Расте в иглолистни и широколистни гори. Гъбата образува микориза с широк кръг дървесни видове, благодарение на което е разпространена по цял свят. Червената мухоморка е най-разпознаваемият вид гъба.
