Две поредни правителства си направиха блестящ пиар, говорейки за евентуалния износ на агнешко
Материал на Светлана Трифоновска, сп. Агрозона, Юни 2013 г.
Има едно стихотворение на гръцкия поет Варналис, което се казва „В очакване на варварите”. В него става дума за това, как управата на древен гръцки полис съобщава на жителите, че скоро ще има нападение от варварите. И всички са в очакване. Нервите са опънати докрай. При пълна концентрация и мобилизация се извършват тактически и стратегически подготовки за защита. Участват мъже, жени, деца, старци. Всички са готови за героична отбрана. Но от варварите ни вест, ни кост. Напрежението расте, времето минава, но варварите все ги няма. Тогава на народа му писва, излиза по улиците и излива растящия си гняв в протести и лозунги „Да дойдат варварите!”, „Искаме си варварите!“…
Насън и наяве
Подобна е и историята с катарските инвестиции в българската икономика и най-вече в производството на агнета. Подозирам, че българският финал обаче ще бъде със скандирания „Не искаме катарските пари”. И това няма да е защото някой има нещо против Катар. Не. Ще бъде заради това, че основното, което направиха българските политици с предложените 200 млн. долара инвестиции в българската икономика от Катар, беше само един омайващ пиар.
Точно преди една година правителството на Бойко Борисов договори устно с арабската страна у нас да бъдат инвестирани 200 млн. долара – в строителство на магистралата Русе – Свиленград, в производство и износ на агнешко поне за период от пет години, а също и в експорта на продукти на хранителната индустрия и пчеларството. И още, и още. Тогава от синия екран смело се размахваха схеми за държавно подпомагане на овцевъдите, които ще отглеждат тежко агнешко по вкусовете на арабския свят. Научните работници от Селскостопанска академия пък започнаха да кроят планове за чудесата на кръстоските, които да разработят от тлъстата арабска овца аваси и българската кротка каракачанска овчица.
Близо година по-късно служебното правителство отново развя байряка на Катар и спечели възхищението и одобрението на народа и бизнеса. И овцевъди, и учени, и преработватели с кланици сънуваха наяве. Пухкави бели агънца. И пари, много пари, колкото са зрънцата пясък в арабската пустиня. Раздаваха се безлихвени кредити, възраждаше се овцевъдството, строяха се фуражни цехове и депа, чертаеха се тактики и стратегии…
Голата истина
Тези дни откъм Катар дойде горчива вест. Точно година след вдъхновящата българо-катарска среща, от изток размахаха обидено пръст пред учените от Селскостопанска академия, предвождани от председателя й проф. Славейков. Те отидоха там (през май 2013 г б.а.), за да изложат вижданията си по агнешкия проект. „Зачеркнали сме България като страна за инвестиции. От една година, която мина след нашите уговорки, никой не ни е потърсил и не ни е предложил нищо“, с горчивина и овладян гняв, изказали мнението си по предприемаческия и ръководен устрем на България, арабските ни приятели. Учените се усмихвали смутено и измислили някакво замазващо положението извинение, но брали срам за нацията през цялото време. В крайна сметка успели да договорят инвестиции в производството на агнета, но само в оборите на Селскостопанска академия, където ще се извършват кръстоски между аваси и българските породи. Пък след това какво ще става, ще е ясно, когато дойдат катарците тези дни…
Доц. д-р Стайка Лалева, директор на Земеделския институт в Стара Загора, участник в делегацията от учени в Катар през май 2013 г.:
Искат да работят само с учените
Катар иска да работи само с държавните научни институти на Селскостопанска академия. Това казаха при посещението на нашата делегация там. Те ще инвестират в кръстоски между тяхната овца асав и български породи, като агнетата ще бъдат отглеждани основно в институтите на ССА в Троян, Костинборд и Стара Загора. Желанието на арабите е да купуват агнетата на живо, а не заклани. Не е ставало дума да се отглеждат от ферми и не е ставало дума, че ще се раздават пари на фермери за производство на агнешко.
Бисер Чилингиров, председател на Национална асоциация на овцевъдите:
Без фермите няма да успеят
Ние знаем, че Катар предпочита да работи с държавата, но с осигуряването на толкова много агнета -100 хил. бр., колкото искат от арабската страна, животновъдните институти на ССА няма да успеят да се справят сами. Знаем, че Катар предвижда 80 млн. долара, с които да се направи експеримент за кръстоска между тяхната тлъстоопашата асави и българските местни породи, защото арабите обичат тежки агнета от по 45-50 кг. Това е шанс и за българското овцевъдство, което може да се възроди. Ние имаме ферми, които могат да отглеждат агнетата, които ще селектират учените от четирите института на ССА. Нашата асоциация е най-голяма и представителна и гарантира за това. Защото арабският свят има нужда от нашите агнета, както е било и навремето.
Аз смятам, че катарците няма да ни дадат по-висока цена от тази, която дават на фермерите от Нова Зеландия, затова ние трябва да си подредим къщичката – с договори, подкрепа от държавата, ясна програма и т.н. Нужно е да си направим клъстер от овцевъдите, фуражните цехове, кланиците и търговците плюс ССА. Така ще изнасяме продукт с принадена стойност. В България има кланици, направени по изискванията на арабския свят.
От 4-ти до 9-ти юни катарците идват в България и ще бъдат развеждани по ферми и кланици. Вярно е, че една година никой нищо не е направил по този проект. Но от видео от посещението на Бойко Борисов в Катар преди година, което се върти в интернет и се излъчи по българските телевизии е видно, че 200 млн. ще бъдат инвестирани в нашия сектор.
Димитър Ангелов, овцевъд от Нови пазар
Трябва да има депа, летища, кланици и договорени цени
Димитър Ангелов притежава стадо от елитни местни породи овце – медно червена шуменска и каракачанска. Бил е на много международни изложения, а миналата година и в Хановер, където е представил уникалните български породи. Именно те според него са най-подходящи за страната ни. Преди 1989 г. Димитър Ангелов е бил в системата на Родопа Импекс, където се е занимавал с търговия и износ на агнета, включително за Ирак, Иран, Либия, Катар, Сирия и други страни от Арабския свят.
– Г-н Ангелов, вие като производител, какво знаете за договорката за износ на агнета от страната ни за Катар?
– Още миналата година чух, че катарците са дали 200 млн. долара за българската икономика и че част от тях са за агнета, които да отглеждаме и изнасяме за страната им. Също така, че по 20 хил. лв заем ще бъдат дадени на всеки овцевъд, който иска да отглежда агнета за тях и че тези пари ще ги връщат в агнешко месо. Но моят въпрос тогава е: на каква цена ще ми изкупуват месото? Защото в един момент могат да кажат, че ми дават по 2,50 лв./кг и тогава какво ще правя аз, ще си дам месото срещу фураж? Затова с катарците цената трябва да бъде уговорена предварително и това да е записано в договор. Също така трябва да се създаде стройна организация по отглеждането, клането и износа. Българската държава не бива да се съгласява агнетата да се окачествяват в Катар, тъй като така е напълно възможно да ни ударят в цената, затова те трябва да се колят тук. Нека техни експерти идват тук, за да правят подбора.
– Би било абсурдно техен експерт да обикаля фермите всеки път?
– Точно така, това е напълно невъзможно, затова трябва да се създаде стройна организация по отглеждане, износ и клане от българска страна. Трябва да има едно ядро в София, което да знае къде колко агнета има, горе-долу с какви килограми са, за да могат да се подсигуряват животни периодично, тъй като катарците искат агнета целогодишно, което означава износ всяка седмица. Затова трябва се знае и от кои летища ще се товарят животните. Навремето имаше четири – във Варна, София, Горна Оряховица и Пловдив. Към всяко от тях трябва да има депо, където да се събират животните, да могат да се хранят и да бъдат спокойни, защото е нелогично и икономически неоправдано от Монтана например животни да се карат до летището във Варна. Също така трябва да има кланици в близост, където всичко да се извършва според изискванията на клиентите. Аз съм работил навремето в Родопа Импекс.Товарили сме по 750 агнета в самолет за Катар, като пътуваха по няколко самолета. Но това, което искахме, е катарските експерти да дойдат на място. Да си изберат животните от самото депо, а тези, които смятат, че не са достатъчно угоени, остават и се хранят до следващата седмица или транш.
– Как се работи с арабите?
– Доста трудно, но вината не е в тях. Те са много честни и държат на такива отношения. Докато нашите българи много захитряха и се правят на тарикати. Това е една от причините, поради които загубихме и пазарите си в Близкия Изток. През деведесетте години производителите караха агнетата с камиони. Като минаваха на кантара слагаха в ремаркетата пясък, пълнеха резервоари с вода и след претеглянето я изпускаха. Грозна работа. Арабите не искат да бъдат лъгани, те са чувствителни и много доверчиви хора. Когато злоупотребиш с доверието им, прекъсват контактите.
– Смятате ли че днес е възможно отглеждането и износът за Катар на български животни?
– Този контакт може да се осъществи ако се даде цена на производителите близка до тази, която получаваме от ЕС – 2,50-2,70 евро за кг. Като бонус – да се осигури безплатен фураж от държавата, като компенсация за това, че животните ще бъдат хранени много по-дълго, докато постигнат необходимите за арабите килограми. В тези страни предпочитат тежки и тлъсти животни – над 45 кг. А това изисква много повече фураж. Например, ние изнасяме за страните от ЕС по 20 килограми агнета, и за тях получаваме много повече, от това, което Катар плаща за новозеландското агнешко. Затова е необходимо да има компенсация с фуража от страна на българската държава. Нещо от порядъка на 2 кг фураж за килограм живо тегло при 30 кг агне. Също така е необходимо да се договори с Катар какъв процент ще бъдат мъжките и какъв женските агнета, защото те, както и голяма част от арабския свят, искат само мъжки животни, но това е невъзможно. В едно стадо се раждат горе долу половината мъжки и половината женски животни. Навремето така и ги продавахме – 50/50. С Либия например не сме имали проблеми в това отношение, и дори при тях 90% от агнетата, бяха женски, за да се компенсират мъжките, които все пак се предпочитаха в другите страни.
На неволите пред учените и институтите в структурата на Селскостопанскката академия е посветена темата на новия брой 22 на сп. Агрозона, Юли 2013 г., който вече може да намерите по реповете в цялата страна.
