В Южна Рила, на 180 км от София, се крие историята на 26 мечки, достигнали до най-добрия мечи парк на Балканите – Паркът за танцуващи мечки в Белица. Всяко животно е извървяло своя труден път, за да може да се радва на хранене по 3 пъти на ден, стотици декари гора и специално отношение. Всеки посетител може да види мечките, като за целта има около 3 км пътеки, прокарани през мечата територия. Цялата обиколка отнема около 40 мин.
Паркът за танцуващи мечки е разположен сред гъсти иглолистни и широколистни гори, хълмове и поляни, предлагащи условия за разходка. Територията му обхваща общо 120 декара, а 100 от тях са отделени за мечките. До там се достига и по свежо ремонтиран път.
Мрачната история
Изтръгване на ноктите, дупчене на носа, ходене по жерава. Това са част от перипетиите, през които са се изправяли танцуващите мечки до 2007 г. Традицията на мечкадарството е остатък от Средновековието. Мечетата са обезобразявани без упойка, като през носовете (най-чувствителната част от техните тела) се прокарват халки. Те са били разпъвана на четири, 10 човека са притискали мечката към земята, докато с пирон са й дупчили носа.
Същевременно за да не е опасна са й изтръгвали ноктите с клещи. Учени са установили, че болката е била равносилна на това да отрежеш китката на човек. За дезинфекция е използвана пепел или алкохол. Малките мечета се отделят от майките на 7-месечна възраст. Методът на дресировка е без съмнение жесток. Мечетата се обучават върху нагорещени метални плочи. Животните подскачат от болка под акомпанимента на една и съща музика. Затова всеки път, когато музиката зазвучи отново, те бързо се изправят на задните си крака и “заиграват хоро”. Храната им се състои от боклуци и захар.
Всъщност мечките не танцуват на музика. Те не могат да чуват добре, камо ли да имат музикални преживявания. Те танцуват само заради ужаса, породен от техни минали преживявания в процеса на „обучение“.
Появилата се искрица надежда
В края на 90-те години на миналия век туристи забелязват съществуването на танцуващи мечки по черноморските курорти и в големите български градове, което ги кара да се свържат с фондация „Четири лапи“. Малък екип на международната организация за защита на животните е изпратен на проучване, резултатите от което показват, че над 20 мечки у нас са използвани като туристическа атракция.
През 2000 г. в България се създава първото убежище за мечки, живеещи за да забавляват хора по мъчителен начин. „Четири лапи“ намира партньор в лицето на фондацията на известната актриса „Бриджит Бардо“. В същата година са спасени първите три животни – Калина, Мариана и Стефан. Това, което в началото на века изглежда като далечна цел, е постигнато през 2007 г., когато последните три танцуващи мечки в България са приютени в парка за танцуващи мечки в Белица. След две години са спасени и последните три мечки атракции от Сърбия. Сега в България мечкадарството е незаконно. Паркът надхвърля десетократно първоначалния си размер.
Парк Белица – мечият рай
26 мечки вече се радват на голямото пространство в парка в Белица. Това споделя пред Агрозона Величка Тричкова, организатор, продажби и реклама в парка. Той предлага гори и хълмове, поляни и специално проектирани слънчеви места за почивка , езера и изкуствени бърлоги. 
В момента паркът се простира на площ от 120 000 кв. м.
Безопасността както на посетителите, така и на мечките е гарантирана от електропастир с дължина 26 608 м. Екип от 11 души се грижи за животните. Осигурен е и ветеринар, който периодично извършва прегледи и манипулации. Паркът разполага и със специални линейки. Един път годишно пристига зъболекарският екип на д-р Марк Лузе от Германия, който прави прегледи. Тази година са проверени и с ултразвук.
Обитателите
Почти всички мечки в парка са танцуващи. Изключение прави мечокът Монти, който е живял в хотелска стая. Също така са взети по 2 мечки от Пловдивската и Русенската зоологически градини.
Бракониери убиват майката на мечето Монти, когато то е само на 3 месеца. Монти попада в техен плен и живее при непоносими условия. Близо 1 година той обитава стая в село Николово, Русенско, като е изоставен от похитителите си.
Случаен човек вижда мечето на прозореца и започва да изминава всеки ден по 70 км., за да може да го храни и да наблюдава състоянието му. Същевременно той започва да звъни по институции, за да бъдат осигурени по- нормални условия за живот на Монти. Впоследствие историята достига и до управата на мечия парк. Мечката е преместена в Белица. В началото за него е бил отделен малък сектор, защото практически той не е бил стъпвал на трева. Екипът на парка забелязва, че Монти се страхува от шума на листата, дори и от дърветата. Всичко за него е непознато. С течение на времето обаче и с помощта на екипа, мечката започва да свиква и да се радва на новата си среда за живеене. В момента той дори е едно от най-активните животни в парка – катери се по дърветата, подхвърля пръчки, къпе се в басейни, като дори има и инсталирани играчки.
Друг обитател радващ се на грижите в мечия парк е Габриела. Тя е живяла с известен български цирк, но собственикът й решава да я подари на зоологическата градина в Пловдив, защото не се е разбирала добре с другите мечки и е била неподатлива на обучение. Там я настаняват с мечока Наско в тясна клетка, където са водили окаян живот. Въпреки че здравното им състояние е било добро и са се хранили също толкова добре, мечките са живеели в мизерни условия.
Освен малкото пространство, с което са разполагали, клетките им са били стари и изгнили, а бетонният под се е задържал влажен и студен. Преди около десет години поради липса на пространство мъжкарят Наско напада Габриела и наранява лошо едната й лапа, която в последствие се налага да бъде ампутирана.
През 2014 г. мечките са преместени в парка в Белица. При първата зима Габриела не е спала зимен сън, но е прекарала голяма част от времето през зимния сезон в бърлогата. Тази зима е постигнат забележителен успех с нейното реадаптиране и връщането й към дивите инстинкти, подтискани докато е била в зоологическата градина в Пловдив. Мечката тази зима е спала зимен сън цели два месеца. При пристигането си в парка тя е имала стереотипно поведение – обикаляла е в кръг, колкото е била големината на клетката. Сега въпреки липсата на една лапа, тя обикаля целия сектор, в който живее, заедно с мечките Сейда, Настася, Вела, Виолета и Елена.
Не по-малко интересна е и историята на мечока Боби. Поради младостта си е използван от бившия си стопанин за борби с хора. Все още стоят белезите от разкъсания му нос, на който са закачали синджири. Освен, че се е борил с хора той е и дресиран, за да „танцува“. Пристига в парка през 2001 г. Към настоящия момент следите от предишния му начин на живот са незабележими. Той е изключително едър за възрастта си (около 180кг.), с дълъг и гладък косъм.
Екзотичната Белица – перлата на Югозапада
Само на 180 км от София се крият едни от най- запленителните природни чудеса в България. Сухото езеро, Вапски, Скалишки и Чернополянски езера са част от необятните красоти на Белица. Гледката може да се допълни от водопада “Казаните” и скалните образувания в местността “Стеници”, “Белишките скали” в местността “Бабина дупка” и Станков водопад. Трябва да се види и статуята на Бела Ица и старите църкви в местността. Има шест маркирани екопътеки в лоното на Рила от ледените езера под върха, предлагащи възможности на планинарите да усетят тръпката на девствената природа. Туристическите пътеки са осеяни с беседки и обособени места за пикници. Красивата родопска природа е оформила няколко изключителни феномена в местността. На около километър от последните къщи на река Белишка се лее изящният водопад „Гюмморджия”. Наблизо до него се е оформил и атрактивният скален мост, наричан от местните – Шаран дупка. В близост до селото има дивечовъдна станция и ловна резиденция на Тодор Живков.
Статуята на Бела Ица
Завладяваща е легендата, поясняваща етимологията на името на град Белица. Едно време Ица, най-хубавата девойка на селото, поради което всички я наричали Бела Ица, била подгонена от турски аскер. Тя предпочела смъртта и се хвърлила от стръмните канари в придошлите води на реката. Оттогава селото, славейки героизма на красавицата, се нарича Белица. Намира се в близост до водопади „Казаните“, на път за курорта Семково.
Семково също очаква гости
От местността се разкриват приказни гледки и природни феномени. На 11 километра от Белица, нагоре в планината се намира един от най-старите български зимни курорти – Семково. А пътят до него е пленяващ.
Валевиците около реката и до днес се използват от местните за изпиране на килими, одеяла и ръчно изтъкани черги. Превърнали са се в неизменна атракция за туристи и са се оформили като част от множеството етнографски забележителности в България.
Водопадът “Казаните” се намира по поречието на Белишка река, в посока “Семково”. Той е разположен в местността “Стеници”, като е ограден от високи естествени скали с причудливи скални фигури. Скалните образувания са разположени на площ от около 950 дка, от двете страни на пътя за “Семково”. „Казаните“ представлява голям брой водопади с формата на казан, които се вливат един в друг и образуват цяла верига. Общата им дължина е 1.5 км . В групата разположена в края им се намира и най-високият водопад, който се извисява на височина от 3.5м.
Църквата „Св. Димитър“ е на 300 години
Най-старата постройка в Белица. Построена е през 1716 г. и се намира в града. Строежът й започва през XVII век й е бил съпроводен с много трудности. На няколко пъти българите са били принуждавани от турската власт да събарят основите на храма, след което градежът започвал отново. Тя представлява ниска постройка, частично вкопана в земята, за да не се издига покривът й по-високо от минарето на джамията. 
Църквата “Св. Георги” пък е символът на града. Тя се извисява в центъра и се вижда от почти всички негови точки. Храмът има часовник в най-високата си точка, който и до днес отмерва времето в Белица и символизира духа на религиозна толерантност, присъщ на този планински град. Храмовете се посещават не само от беличани по време на религиозните празници, а и от туристите. През 1996 г е построена и джамията в Белица. Средствата са събрани от местната общност, в това число и на християнската.
