„От 1 юли влиза в сила законодателната мярка, свързана с 15% таван на надценката на хляба, която ще доведе до абсолютна катастрофа по веригата производител – дистрибутор – търговец. Хлябовете бял, типов и „Добруджа“, които са обект на тази мярка, ще изчезнат от търговската мрежа, тъй като, ако се спази законодателното изискване, търговците трябва да работят на загуба и ще коригират и лимитират своите заявки, така че постфактум това ще доведе до фалити при хлебопроизводителите, които произвеждат тези три основни вида хляб“. Това каза по Радио Стара Загора Мариана Кукушева, председател на Федерацията на хлебарите и сладкарите в България.
В края на април Народното събрание неочаквано прие таван от 15% за надценката на хляба до края на 2024 г., както и удължаване на нулевата ставка за ДДС върху хляба и брашното до края на годината. В противен случай ставката трябваше да се вдигне на 20% от 1 юли, предаде БНР.
„Нашият апел е веднага да бъде отменено това законодателно решение, за да не се нарушава свободният пазар и законите на конкуренцията, и на пазара да присъстват основните видове от така наречения масов хляб, каквито са бял, типов и „Добруджа“.
“Никой не ни дава информация как ще се предлага тази методология. Никой не ни дава информация има ли методология и каква е тя, как са дефинирани хлябовете – по съдържание, по име или по нещо друго, така че неяснотата е огромна, обаче първи юли е след няколко дни. Затова обръщаме внимание, че България може на Първи юли 2024-та година да осъмне без хляб за население от 2 и половина милиона души”, допълни още тя.
“Цената на най-масово потребяваните продукти с това наименование е различна за всеки търговец. Надценката зависи от производителя и договорните му отношения с всеки един търговец поотделно. Този тип информация не се коментира. Тя касае само два субекта – търговец и производител. Законът за защита на конкуренцията не позволява събирането на такава чувствителна информация”, коментира Кукушева.
Предложението за такава мярка не идва от нас. От трибуната на НС чухме, че ще бъде направен анализ, който да утвърди мярката или да я отмени. Анализът за въздействие на мярката беше възложен на министерствата на икономиката и на финансите. Но ние и досега не сме запознати с такъв анализ и с последствията, които произтичат от него.
Тази мярка не е облечена в икономическа дефиниция и не можем да направим какъвто и да било извод за нейното въздействие, освен, че пазарът ще се срути и ще последва катастрофа и липса на хляб.
На въпросите ни досега беше отговаряно с „Изчакайте, ще стане ясно.“ Но вече няма време.
