Значително подобряване на търсенето на възможности за инвестиции се наблюдава в сектора на земеделието, експортно-ориентираната част от някои сектори, бизнес услугите и промишлеността
За последните четири години преките чуждестранни инвестиции се задържат на около 3% от БВП, като достигат 1.1 – 1.2 млрд. евро. Структурата на инвестициите обаче се е подобрила значително. Това каза Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк и председател на Асоциацията на банките в България, по време на участието си в конференцията Forbes CEE Forum в Букурещ. Той обясни, че в миналото чуждите инвестиции са били източник на финансиране за държавите, в които вътрешните спестявания са били ограничени, включително България. Днес вече ясно се вижда тенденция на промяна на ролята на преките чуждестранни инвестиции като източник на ноу-хау, нови технологии и нови управленски практики.
„Вече една трета от преките чуждестранни инвестиции са насочени към производството, друга една трета в енергийния сектор, а останалият дял се поделя между търговията, транспортния, строителния и селскостопанския сектор“, посочи още в анализа си Левон Хампарцумян.
“Само преди няколко години България премина през много бързо разрастване на обема на преките чуждестранни инвестиции, който беше доста над нивата в някои от държавите в Централна и Източна Европа”, обясни Левон Хампарцумян. В България обаче по-голямата част от инвестициите бяха насочени към непроизводствени сектори от икономиката и особено в недвижими имоти и строителство, които, от своя страна, доведоха до нездравословно разрастване на бранша.
Банкерът припомни развитието на държави като Чехия, Словакия, Полша и в по-малка степен Унгария, които са привлекли по-малък обем преки чуждестранни инвестиции в сравнение с нашата страна, но са били насочени към експортно ориентираната част от производството. По този начин тези страни са увеличили производствения си капацитет.
Фактор с огромно значение за възстановяването на българската икономика безспорно е износът. През второто тримесечие на 2014 г. в реално изражение износът на стоки и услуги вече е с 25% над пика си от преди шест години. Износът на суровини обаче достига 40% от общия износ на стоки, като през 2014 г. този дял почти не се е променил в сравнение с началото на XXI век.
Освен, че е признак на изостаналост на икономиката, големият дял на суровините в структурата на износа е проблем, тъй като няма условия за създаване на нови работни места“, се казва още в анализа, представен по време на Forbes CEE Forum в Букурещ. Като друга слабост на българската икономика беше посочена високата задлъжнялост в сектора на недвижимите имоти и строителството, което ще продължи да тежи върху темповете на икономическо възстановяване в краткосрочен и средносрочен план.
Според последния анализ на икономическия екип на УниКредит Булбанк значително подобряване на търсенето на възможности за инвестиции се наблюдава в сектора на земеделието, експортно-ориентираната част от някои сектори, бизнес услугите и промишлеността. Те обаче са по-склонни да разчитат на междуфирмената задлъжнялост, отколкото на увеличаване на експозициите си към банките.
Според данните от доклада, средният ефективен лихвен процент по корпоративните заеми със срок над 5 години в България е 7.1% в евро и 7.8% в левове, което е най-неблагоприятната ставка сред 28-те страни – членки на Европейския съюз. При ипотечните кредити България е втора в Европа с ефективни лихви от 7.5% и 7.8% за кредитите в евро и левове със срочност над 5 години. Една от причините за това е липсата на сигурност и доверие, както и слабостта, която показват институциите, са проблеми, които следва да бъдат разрешени. Няма усещане за върховенство на закона или за надежден контрол над корупционните практики, се посочва още в анализа.
„Икономическата среда след кризата се характеризира с по-голяма сложност и по-ограничено предлагане на капитали“, коментира главният изпълнителен директор на УниКредит Булбанк. Той обясни още, че потенциалът за растеж е ограничен допълнително от загубата на работна сила и известно нарастване на емиграцията. „Днес банките в Централна и Източна Европа са изправени пред предизвикателството да управляват риска по-добре от всякога и да работят с по-силни капиталови и ликвидни буфери“, анализира ситуацията в региона Левон Хампарцумян. Според него банковият сектор трябва да съсредоточи усилия в развитие на малки и средния бизнес и в сектора на селското стопанство, които имат потенциал да бъдат двигател за развитие на икономиката. Левон Хампарцумян направи сравнение между румънския и българския банков сектор, като посочи, че те имат сходни проблеми, но и у нас, и в северната ни съседка банките няма как да бъдат двигатели на растежа, а само могат да го следват.
