Дни преди коледните празници Академия „Кулинарен историк“ събра в Копривщица любители на автентичната храна. Пред приятели и почитатели на традиционните български ястия бе показана кулинарна възстановка „На другия ден“ след заколването на прасето. А както се знае, по това време качето се пълни със свинско, а мазата с винско.
На другия ден, когато е заклано прасето, месото се е изцедило и вече може да се налага сланината, да се правят суджуците, да се напълни кървавицата. В старата пекарна на Копривщица Ангел Ангелов и приятели приготвиха в Юнашки тиган 500 кг шопска люта спържа с няколко вида месо и карантии, праз лук и сушени люти чушки. Който не се хвана на хорото можеше да приседне и да хапне на дървена маса и пънове за сядане. Виното се пиеше от буркан, а бирата – от бутилка. Представители на „КООП Копривщица“ предлагаха домашни сладка, сиропи, мармалади.
Не фестивал, а среща на съмишленици
Това не е фестивал, не е нещо финансирано по европейска програма или от национална институция, това е среща на съмишленици, които обичат старата българска кулинария, обясни Ангел Ангелов. Събитието се организира от фондация „Национален тръст за съхранение на културно-историческото наследство в България“, по програма „Академия Кулинарен историк“.
Млади хора в традиционни български носии наредиха за гостите бурканчета със зимнина, домашно вино, няколко вида разядки: „Лаком патладжан“ с печена червена чушка, „лакома извара“ с люта чушка и печен патладжан. Димитър Кунчев е племенник на Ангел и е готов да обясни какви традиционни рецепти са приготвили по-възрастните от него: „Имаме 4 вида суджук с различни съотношения на месото: „Юнашка целувка“ с 50:50 телешко и свинско месо; „Копривщки етреник“ с телешко, овче и свинско месо; и овчарски с праз и изцяло телешки суджук.“, казва той.
Помощ за болни деца срещу парче баница
Продаваше се баница „за монетка“, а средствата се събираха благотворително за каузата на проекта за изграждане на първия в България „Център за възстановяване и работа с деца с онкохематологични заболявания“. Най-щедрият дарител получи шише розова ракия.
Татковците с чувство за хумор запретнаха ръкави и впрегнаха сили в задвижването на тежък, кръгъл камък за мелене на жито. По-малките юначета също се включиха и като на игра видяха, че освен големи усилия се изисква и постоянство в работата, за да се получи достатъчно брашно за хляба. По друго време тук отваря врата хлебна къща „Кулинарен историк“ – малките месят заедно, разказват се приказки за пътя на хляба от зрънцето до филийката, за Коледния бъдник и кравайчетата, а на излизане от къщата децата знаят поне три хора.
Какви още приключения за малки и големи ще подготвят занапред от „Кулинарен историк“, може да разберете от страницата на проекта във Фейсбук.
