Православната църква отбелязва днес църковния празник “Въздвижение на Светия кръст Господен”, наричан от народа Кръстовден. По древен обичай на този ден се прави водосвет и свещениците поръсват с кръст по домовете за благословение. От Кръстовден може да започне сеитбата на зимните житни култури, а в някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник, защото започва гроздоберът.
Според фолклорните представи от Кръстовден слънцето „тръгва назад“ – вече е есен.
На този ден имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Къна, Кънчо, Ставри. Също така днес е празник на градовете Силистра, Бяла Слатина и община Шабла.
По традиция на Кръстовден се спазва строг пост. Обредната трапеза включва зелник с праз лук, печена тиква.
Ето и историята, с която християните свързват този ден, разказана от Свещеник Георги Атанасов от смолянския храм Храм “Св. ВМЧК Георги Победоносец”:
Император Константин сам се убедил в силата и славата на Христовото кръстно знамение, когато в навечерието на решителна битка, той и цялата му войска видели на небето кръстното знамение, съставено отзвезди с надпис: N. I. K. A. (от гръцки) „С това ще победиш“.
В нощта преди битката на императора се явил Самият Иисус Христос с Кръст в ръка и казал, че с това знамение той ще победи врага и му заповядал да направи войнско знаме с изображение на Светия Кръст. Константин изпълнил Божията наредба и победил врага. Той приел християните под свое покровителство, обявил Христовата вяра за законна, отменил кръстната смърт и издал закони в полза на Христовата Църква. За своите заслуги и усърдие по разпространението на християнската вяра, Константин Велики заедно с майка си – Елена, получили названието свети царе и равноапостоли, т. е. равни на апостолите.
Равноапостолният цар Константин пожелал да построи Божии храмове на свещените за християните места в Палестина и затова решил да намери Кръста, на който бил разпънат Иисус Христос. Майка му св. равноапостолна царица Елена се заела с тази богоугодна мисия. Св. Елена положила много труд, за да издири Кръста Христов, защото по тогавашен обичай, оръжието за наказание от този вид – кръстното дърво, се заривало в земята на самото място, където е изпълнена присъдата. На това място, където бил заринат кръста на Спасителя и кръстоветена разпнатите с Него разбойници, по заповед на император Адриан бил построен езически храм и мястото било заличено.
По указание на един стар евреин на име Иуда, започнали да копаят и открили трите кръста. В същия момент минавало погребално шествие. Патриарх Макарий поискал шествието да спре и наредил последователно да допрат трите кръста. Допрели единия, другия и при допиране на третия кръст, мъртвецът оживял. По такъв начин узнали кой е Кръста Господен, чрез който Господ извършил чудеса и показал животворящата сила на Своя Кръст. Тогава патриархът се качил на издигнато място, за да бъде видян Кръста от всеки от насъбралия се наоколо народ и го въздигал няколко пъти. При всяко въздигане на кръста народът се покланял и възкликвал: “Господи, помилуй!”
