Испания взе българския опит и реализира огромен ръст в продажбите
Интервю на Светлана Трифоновска, сп. „Агрозона“, ноември 2013 г.
– Г-н Коев, как ще коментирате идеята, която лансира министър Димитър Греков, че държавата трябва да поеме рекламата и маркетинга на земеделската продукция и в частност на вината?
– Ще ви дам пример с Испания, която ползва български модел отпреди 25 години. Преди две години те създадоха външно-търговско предприятие, което окачествява, оценява и събира на едно място големи количества качествено местно вино. На практика впоследствие то се явява единствен продавач. По този начин държавата улеснява всички малки винопроизводители, които много трудно сами биха могли да инвестират в реклама, търсене на нови пазари, а също така и не могат да откликнат на търсените количества за експорт, в случай че клиенти харесат продукцията им и поискат да си купят. Така едно предприятие се грижи за продукцията на по-малките и се постигат продажби от порядъка на стотици милиони литри годишно. Испания отбеляза изключително голям ръст в износа след създаването на предприятието. То даде на производителите много по-голяма гъвкавост отпреди, когато трябваше да се борят сами на пазара, защото вече могат да се конкурират с цени, да подписват дългосрочни договори, заради подсигурените количества. Убеден съм, че това е пътят и за нашите производители на вина – сдружения, окрупняване.
– Поляците също си имат своите палата на млякото и палата на месото, които се грижат за местната продукция, и те дори са държавни.
– Дали ще е палата или предприятие като наименование, няма никакво значение. Важното е по някакъв начин да се обединят производителите, които не могат да реализират своите грозде и вино. Такава структура ще може да осигури изкупуване на гроздето – естествено на различни цени, в зависимост от качеството, но фермерите ще знаят, че всичко, което произведат, до последното зрънце, ще бъде продадено. Съответно ще им бъде платено – дали във вино, дали в пари.
– А винопроизводителите?
– Тези, които произвеждат вино могат да го дадат на това предприятие, а то поема ангажимент да го продаде. Отношенията естествено се уреждат с договор. В края на годината, когато всичко е продадено, всеки си получава дивидента в зависимост от това с какво е участвал.
– Колко време според вас ще отнеме създаването на такава структура в България?
– В рамките на една година може да се изпълни.
– Как стои въпросът с реализацията на българските вина сега?
– Няма затруднения с реализацията на нашето вино, дори може би от януари месец ще имаме още по-голямо търсене заради договорите, които сме подписали с китайския и с виетнамския пазар. Също така направихме голям пробив на пазара в Русия, която затвори своя пазар за Молдова и нейните продукти. Моментално руските търговци на вино се насочиха към България и имаме потенциала да заемем една много сериозна ниша.
– Възможно ли е да се сблъскаме с някакви нормативни трудности и законодателни спънки?
– Ако проследите темата за пазара на вино в българската и руската преса, ще установите, че за последните четири години не е имало абсолютно никакъв лош материал, свързан с продажбите на нашето вино там. Не е имало проблем, нито с митница, нито с потребител, защото качеството ни е добро, а и защото поддържаме добри приятелски отношения с техните контролни органи. Нямаме нито една партида за Русия, която да е компрометирана, задържана, спряна или изтеглена от пазара. Имаме подготвен и меморандум, който трябва да подпишем до края на годината и трябва да работим само за качество.
– А какво количество може да насочим към руския пазар?
– 17 млн. хектолитра е бил обемът на виното, което Молдова е продавала там. И половината да успеем да вземем като ниша, пак е много добре. Прибавени към нашите 26 -27 млн. от миналата година на руския пазар, ще се получат към 34-35 млн. литра общ обем за реализация.
– Какво количество вино произвеждаме средно годишно?
– Миналата година винарските предприятия в България са произвели 127 млн. л.
– Кои са винарните, които ще изнасят в Китай?
– Има много български винарни, които изнасят за Китай, а от юни месец тази година една от водещите български, Пещера, направи договор за 5 млн. долара с тази страна. Има 12-13 предприятия, които в момента изнасят за китайския пазар. Една от тях е единствената кооперативна изба в страната, която се намира в село Брестовица. Там 450 гроздопроизводителя събират продукцията си на едно място и правят вино. Представител на кооперацията съвсем скоро се върна от Китай, но ви уверявам, че изнасят вино и за Северна Корея колкото и невероятно да звучи. Все пак там има ембарго.
– Как са успели?
– Успели са, защото се интересуват, питат, търсят възможности. А като цяло ние още си караме по старому. Тук ни е лозето и чакаме да дойде някой да ни купи гроздето и виното… Абе, иди, провери, поинтересувай се какво става по света и около теб! По време на първата гроздоберна кампания, когато станах директор на агенцията през 2009 г., производителите вдигнаха стачка на пункта на Капитан Андреево заради изкупните цени. Отивам и установявам какъв е проблемът – винопроизводителите не могат да дойдат на място при производителите, защото прекупвачите ги гонят. Ами, казвам им, натоварете се 5-6 души на колите, и се направете и вие на прекупвачи. И тогава се хванаха от Ловеч, Габрово и си продадоха гроздето на три пъти по-високи цени, вместо да чакат някой да ходи и да им го вземе от масива. Друго важно нещо са договорите. Вече всички производители в мелнишкия край правят предварителни договори. Така още през април знаят къде ще реализират продукцията си. В момента продават на 80 ст. на кг, въпреки че сега има много грозде и цените се сринаха.
– Значи ни чака розово бъдеще с червено вино?
– Нека да не изпадаме в еуфории, но тази година вече открихме четири нови винарни в страната, а осем са още в процес на доизграждане и ще започнат да функционират до края на 2013 г. Едната е в с. Баня, Карловско, другата в Сопот, една в Карабунар – чисто нови мощности, а не реконструирани стари. Открихме и нова винарна в Мелник – изба Мелник, предстои да прережем лентата и на още една там.
– Какво предстои тези дни в Париж (интервюто е взето на 15 октомври – б.а.)?
– Генерална асамблея на Световната винарска организация. Ще се разглежда въпроса с измръзналите лозя в Чили – 61% от масивите им пострадаха тази година. Вероятно Чили ще иска някакво увеличение на квотата на виното им, което да е без мито за ЕС. Но този път България категорично ще се противопостави на подобно искане. Всяка държава, която е извън ЕС, има безмитна квота за виното, което може да се внесе на територията на Съюза. След като се изпълни тази квота, всичко останало, което се внася е с 30% мито върху цената. Чили ще искат да се увеличи безмитната квота, за да вкарват повече вино и един вид да се подпомогнат техните винарни, защото им е измръзнало гроздето. Съжалявам, но миналата година имаше измръзвания в България и нашите винопрозводители също страдаха и не получиха преференции на пазарите в чужбина. В крайна сметка срещу природата никой не може да се бори.
– Имаме ли сериозна конкуренция от вината от трети страни? Заплашени ли сме?
– Конкуренция има да, но не можем да говорим за заплаха след като вдигаме, макар и с малко, с 5% на година, продажбите. Ето сега на полугодието имаме 5% ръст на износа спрямо 2012 г. Така че смятам, че малко по малко връщаме едни позиции, които навремето сме имали, позиции отпреди 25-30 г.
– Какви са ни били позициите тогава?
– Само за руския пазар износът е бил над 250 млн. хектолитра. А сега произведеното количество вино в страната ни за миналата година е някъде 127 млн.хл.
– От две години насам се говори, че има глад за бяло грозде в целия свят. Италиаците ни бяха изкупили бялото грозде през 2012 г. Как стоят нещата сега?
– В момента ситуацията е следната. Когато производителите тръгват да засаждат нови лозя, съотношението е вече 70% в полза на белите сортове спрямо червените. Продължава тенденцията бялото вино да се търси много повече и на много по-високи цени в света. Така че нашите гроздопроизводители се ориентираха много правилно. Те виждат, че бялото вино има по-голяма реализация на по-хубави цени и за това наблягат на подходящи за него сортове.
– Какви са новите сортове, които се садят в България?
– Обикновените, тези които са познати в целия свят – шардоне, мускат отонел, совиньон. Българските сортове присъстват, но повече като „за цвят“ в лозарското стопанство, а не като основен сорт, който да се реализира.
– Има ли търсене от страни на ЕС на бяло грозде в момента?
– Имаше да, и на тази гроздоберна кампания италианците отново присъстваха, макар и с по-малко обеми. Чехия доста сериозно участва на пазара на нашето грозде. От Гърция имахме доста клиенти, а също и традиционните румънски клиенти, които идват и купуват големи количества. Стигат с бусовете чак до Брестовица, Пловдивско за закупуване на наше винено и десертно грозде.
– По-стабилни ли са вече устоите на родните гроздо и винопроизводство?
– При всички положения. Като пътувате из страната прави впечатление, че всички затварят цикъла. Не само гроздопроизводството, но и винопроизводството. По този начин, с отглеждането на новите сортове и новите технологии, себестойността на един килограм грозде излиза много ниска. Това става с много добро напояване, с много добри препарати за растителната защита. Така се постига сериозна конкурентоспособност, високи добиви, отлично качество и съвсем спокойно отиваме на един пазар, където на много добро качество и на много ниски цени можем да предлагаме вино. Това означава, че при всички положения влизаме в сериозна конкуренция с другите основни играчи – Италия, Испания, Франция и страните от Новия свят като Аржентина, Чили, Южна Африка, Австралия.
– Кое е Вашето любимото вино?
– Любимо вино конкретно нямам, но дори не си и помислям, че някой от основните ни конкуренти ще произведе по-добро от българското, защото съм се убедил в качеството на нашите продукти. При всички останали всичко е една реклама, добре изграден имидж. А през 90-те години, когато стана преминаването от държавна в частна собственост, с разпродажбата на винарските предприятия, българското лозарство и винарство получиха голям шамар. Рекламата тогава беше само негативна за България и сега се опитваме стъпка по стъпка пак да си изградим репутацията. Ако не бяха тези 10 години, сега щяхме да сме на светлинни години пред нашите конкуренти в реализацията и продажбите.
Красимир Коев е изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното. Роден в Ямбол. Завършил е Технически университет гр. София, специалност „Стопанско управление на малки и средни предприятия”, както и специалност „Екология и опазване на природната среда“ в Лесотехническия университет в столицата.Специализирал е в САЩ и Великобритания
