Затоплянето на зимите и късните пролетни мразове може да променят условията за отглеждане на кайсиите у нас
Зимите стават все по-топли и непредсказуеми, с недостатъчно студени дни за нормалното развитие на кайсията, което води до преждевременно излизане от покой, ускорено развитие и повишен риск от измръзване. Повишаването на температурата по време на фазата на затопляне има силен ефект за напредване на цъфтежа. Нестабилността на времето води до загуба на реколта. На всяко десетилетие в България има риск за 2 напълно провалени и 1 слаба година. Има опасения за провал и на реколтата през 2025 г. Тази нестабилност затруднява производителите, намалява интереса към инвестиране в млади градини, увеличава зависимостта от внос и е предпоставка за повишаване на цените на пазара.
Това показват данните в анализа на Надежда Шопова в Климатека за състоянието и бъдещето на кайсията в България на фона на климатичните промени. Шопова е асистент в секция “Климат” в Института за изследвания на климата, атмосферата и водите (ИИКАВ) към Българска академия на науките.
Площите с кайсии у нас са намалели от около 6000 ха през 2000 г. до средно около 2500 ха през последните години, като промишленото производство остава значително по-ниско спрямо началото на века. Необходимо е обновяване на сортовете с адекватни изисквания за топлина и студ по време на покоя, по-добра студоустойчивост, застраховки и адаптирани агротехнически практики както и сътрудничество между учени и производители.
Какво е състоянието на отглеждането на кайсията в България?
Първите кайсиеви насаждения у нас се появяват след Първата световна война. Около 1960 г. основните сортове са Унгарска, Луизетова и Силистренска (Добринова, 1983). Културата се отглежда в Североизточна България, като са създадени промишлени насаждения и по Южното Черноморие, Ямбол, Сливен, западната част на Тракийската низина – Пловдив и Пазарджик, както и в районите на Кюстендил, Петрич и Сандански. и може да се види в почти всяка градина из цялата страна. Освен това кайсията е много предпочитана от любители-градинари и се среща масово в личното стопанство в цяла България.
Наблюдава се спад в отглеждането на кайсии от 2000 г. насам
До 2000 г. площите с кайсии са сравнително стабилни – между 5600 и 6000 хектара. Следва сериозен спад: през 2001 г. кайсиевите насаждения са вече под 5000 ха, а до 2008 г. намаляват наполовина – до едва 1983 ха. През последните години площите се стабилизират – след 2010 г. се задържат около 2500 ха, но като цяло се наблюдава значителен спад в промишленото отглеждане на кайсии общо за периода 2000–2023 г.
Средните добиви за последните 23 години са около 4913 кг/ха. Въпреки добре изразената положителна тенденция, се наблюдава силно вариране през отделните години заради причини от метеорологичен характер. Едни от най-благоприятните години за кайсията у нас са 2013 и 2017 г., когато средните добиви са малко над 7750 кг/ха – доказателство, че при добри условия културата има висок потенциал у нас.
Екологични изисквания и климатични промени в България
Филогенетичното развитие на кайсията е протекло при висока надморска височина от 600 до 2000 м. в условия на студена и продължителна, без екстремни температурни зима; с по-късна и стабилна пролет и зреене при слънчево и сухо и лято. Затова има кратък дълбок и неустойчив принудителен покои у нас от края на декември до началото на януари. В този времеви отрязък не се наблюдават повреди дори при температури под –25⁰С
След това, при по-продължително затопляне, пъпките започват да се събуждат и стават чувствителни към студа. Устойчивостта им намалява както следва:
След като кайсията излезе от покой, пъпките понасят до –14°C;
При поява на „боя“ – около –6°C;
При отворени цветове – от –2 до –3°C,
При формиране на завръзи повреди настъпват дори при –1°C.
Анализирайки екологията на кайсията, можем да откроим няколко по критични периода, свързани с добрата реколта като:
Период на плододаване и грижи след прибиране;
Период на покой, след края на листопада до започване на вегетация;
Температурни условия от начало на вегетация до формиране на завръз с повишен риск от повреди от мразове.
Първият етап е свързан с полагане на грижи за поддържане на насажденията в добро здраве. Въпреки, че е донякъде подценяван, някои изследвания правят препратка между добрата агротехника, растително защитните дейности и подложката и устойчивостта на замръзване при овощните видове. През втория етап се набират студени температурни единици (между 0⁰С и 7⁰С). Покоят позволява оцеляване на вида през неблагоприятните условия на зимата.
В първата му фаза процесът е спрян от вътрешни фактори и е необходимо излагане на студ, за да се възстанови капацитетът на растеж. Във втората фаза растежът е ограничен заради неподходящите метеорологични условия, като пъпките изискват излагане на високи температури, за да възобновят отново растежа си. Повишаването на температурата по време на фазата на затопляне има силен ефект за напредване на цъфтежа.
Прекъсването на покоя е критична фаза, тъй като определя колко рано растението ще започне активен растеж и съответно – колко уязвимо ще бъде при евентуални късни пролетни мразове.
Изискванията за охлаждане очертават зоната на отглеждане на всеки сорт, но въпреки важността си, този параметър не е добре изучен за много сортове кайсии. В последните години учените все по-често обръщат внимание на момента на прекъсване на покоя – процес, който корелира и с времето на цъфтеж.
Зимите в България са с около 0,6⁰С по-топли в новия климатичен период, като повишението на температурите протича с ускорени темпове през последното десетилетие. Този факт е причина за недостиг на необходимите за много овощни видове студени единици. В същото време някои изследвания, свързани със студените вълни за сега не откриват значима отрицателна тенденция в страната (Malcheva, 2017). Същата публикация докладва, че студените вълни през декември, януари и февруари са с продължителност между 6 и 11 дни и с температури между -10 и -20⁰С.
Така например тази година НИМХ съобщи за над 5 последователни дни с такива стойности през периода 16-24 февруари като критичните около (-19, -20 °С) – в Кнежа и Драгоман; Главиница (-20°С); Добрич (-21,6°С) нанесоха щети върху излезлите от принудителен покой ранно цъфтящи кайсии (30-50% в агростанция Силистра). След тази студената вълна около 20 март и 8 април в много райони се отчетоха температури под (-3°С), които увеличиха щетите вече върху цветове и завръзи. Възможно е реколтата в тези райони да е изцяло провалена, но това ще може да се каже, след като се отчете процента на измръзванията.
Обичайно кайсиите цъфтят от средата на март до началото на април, но при топли зими – цъфтежът може да започне още през февруари.
Очакванията са в бъдеще зимите да стават по-топли и по-непредсказуеми. Въпреки това, опасността от повреди от студени вълни ще остане актуална. По-високите температури през януари и февруари водят до по-ранно начало на пролетта, което ще изтегли напред развитието на овошките и ще увеличи уязвимостта им към пролетни мразове. Потвърждава се нарастване на екстремния характер на времето – предпоставка за нестабилни добиви при кайсията и занапред. В най-благоприятните райони за отглеждането ѝ, средно за 10 годишен период, се отбелязват 3 отлични, 4 средни, 1 слаба реколти. При слаба реколта може да очакваме внос и по-високи цени.
За справяне с тези предизвикателства се препоръчва обновяване на сортовете с такива, които са по-адаптирани към новите климатични условия, подобряване на студоустойчивостта, въвеждане на застраховки и адаптирани агротехнически практики, както и по-тясно сътрудничество между учени и производители.
