Тази култура се отличава със своята устойчивост и адаптивност
За бъдещото развитие на растениевъдството е от съществено значение да се получат нови, високопродуктивни сортове, които да отговорят на предизвикателствата на климатичните промени. Чуфата, известна също като земен или тигров бадем, има редица предимства за отглеждане в България, особено в контекста на променящите се климатични условия.
Тази култура се отличава със своята устойчивост и адаптивност, което я прави жизнеспособна алтернатива на традиционните култури, въпреки че в момента все още е рядко срещана в страната, обясни за „Климатека“ агрономът Роман Рачков
Чуфата може да замести фъстъците, бадемите и соевите зърна, като предлага отлични диетични качества. Отглеждането на чуфа в България може не само да осигури значителни икономически ползи, но и да допринесе за развитието на селските райони. Високата хранителна стойност на плодовете, потенциалът за добив и разнообразните пазарни възможности я превръщат в привлекателна алтернатива в условията на климатичните промени.
Какво представлява чуфата?
Чуфата (Cyperus esculentus) е многогодишно тревисто растение, принадлежащо към семейството Острицови, което включва и папируса. Историята на чуфата датира от времето на династиите на фараоните в Древен Египет, където плодовете ѝ, с консистенция и форма, напомняща на фъстъци, са били сервирани на трапезата. Чуфата е била наричана “магическа” заради своите изключителни хранителни и лечебни свойства.
Плодовете на чуфата се отличават с характерното си тигрово оцветяване – светложълти (червени) ивици, редуващи се с тъмнокафяви или шоколадови. Затова тя е известна и като тигров орех. Родината на това растение е Средиземноморието и Северна Африка, а в момента чуфа се отглежда в промишлени мащаби в средиземноморските страни. Испанците са признати експерти в отглеждането на чуфа и я смятат за “храната на бъдещето”.
Какви са приложениятаа на чуфата?
Чуфата може да бъде използвана в различни индустрии: хартия, храна за добитък, козметология и сладкарство. Тя може да се интегрира в производството на продукти, полезни за хора с различни здравословни проблеми, като диабет и сърдечно-съдови заболявания.
В сладкарските фабрики в някои страни чуфата се добавя към шоколад, какао, бонбони и торти, а от нея се произвежда и халва. Ястията, приготвени с брашно от чуфа, се усвояват отлично от организма. Испанците са разработили метод за извличане на мляко от плодовете на чуфа, което има лечебни свойства и се използва при стомашно-чревни заболявания. Приготвянето на такова мляко у дома е лесно и бързо.
Брашното от чуфа се използва за приготвяне на торти, бисквити и сладкиши. В готварството от него се правят висококачествени халви и сладкиши. Чуфата се използва и за производството на нишесте и масло, което е с качество, сравнимо със зехтина. Продуктите от чуфа са източник на важни физиологично активни вещества, които не се срещат в други храни. Маслото от чуфа е също така ценено в козметиката и парфюмерията.
Счукана чуфа може да се добавя към брашното при печене на сладкиши.
От добре изсушените и загрети грудки може да се приготви диетично кафе, а пържената чуфа е ароматна и с вкус, дори по-добър от този на кестена.
Надземната част на растението не отстъпва по хранителна стойност на житните треви и се използва за храна на животните както в прясно, така и в силажно състояние. Издънките на чуфа са остри и триъгълни, образувайки плътен зелен килим, който представлява впечатляваща гледка.
Подземните издънки на растението образуват множество грудки (до 500 на гнездо) с размери, наподобяващи бадем. Оттук произлиза и другото име на културата – тигров или земен бадем. Кожата на грудките е кафява, а сърцевината е бяла. Плодовете се консумират заедно с кората, а формата им е удължена и овална, понякога почти кръгла, с дължина от 1 до 3 см и ширина от 0,5 до 1 см.
Икономически потенциал
Чуфата не само че е адаптивна, но и предлага значителен икономически потенциал. Плодовете ѝ са богати на хранителни вещества, включително въглехидрати, фибри и здравословни мазнини. Те намират приложение в различни кулинарни традиции, включително в приготвянето на популярната напитка “хорчата”. Този хранителен профил може да допринесе за разнообразяване на хранителните доставки в България, особено в контекста на намаляване на жизнеспособността на традиционните култури поради климатичните промени.
Отглеждането на чуфа предлага и икономическа жизнеспособност.
С добиви между 10 и 19 тона на хектар, в зависимост от практиките на отглеждане, чуфата се явява печеливша алтернатива за земеделските производители, особено в райони, където традиционните култури могат да изпитват затруднения. Освен това растението е устойчиво и изисква по-малко интензивно управление в сравнение с други култури, което води до по-ниски производствени разходи за торове и пестициди, увеличавайки маржовете на печалба.
С нарастващия интерес към алтернативните и устойчиви култури, чуфата може да се предлага на пазара не само като източник на храна, но и заради потенциалните си здравословни ползи, включително употребата ѝ в традиционната медицина. Това би могло да открие нови възможности за местните земеделски производители и да допринесе за икономическата устойчивост в условията на климатичните промени.
Източник: climateka.bg
