Въпреки че по Коледа стават чудеса, шансът тиквата в мазето да се превърне в каляска, е малък. Ако вълшебствата около вас обаче се случват по-наситено, и отидете с тиквена каляска на някое коледно празненство, то на другата сутрин спокойно можете да използвате превозното си средство за няколко вкусни рецепти за тържествената трапеза.
Тиквата може както да се вари, така и да се пече. Тя е от онези универсални растения, които се комбинират отлично със солени и със сладки съставки, може да се ползва за приготвяне на супи, салати, основни ястия и десерти. На практика цялото ви празнично меню може да съдържа тиква. Има и допълнително преимущество – позволява съхранение дълго време в мазето на хладно.
Дали тиквата е плод или зеленчук, е доста спорен въпрос, някои я наричат плодов зеленчук. Без да навлизаме с сложни теории и без да претендираме за 100% коректност, ние по-долу ще я наричаме плод.
Отглеждане
Тиквата, наричана още зимна тиква, предпочита добре дренирана почва. Отглежда се както на пясъчливи, така и на глинести почви с от киселинно до неутрално pH. Вирее на топли и слънчеви места, понася и полусянка, но е важно да не е на течение. Добре е да се знае, че вятърът влияе силно неблагоприятно на растението. Оптималното pH, при което расте, е между 5.5 и 5.9, но понася и pH до 6.8. Що се отнася до температурата – най-добре тиквата се развива между 20. и 27°C. Има сортове, които се развиват добре и при по-ниски градуси. Важно е да се има предвид, че растението изисква пространство, за да расте нормално.
Семената се засяват от началото до средата на пролетта в парник с богата на хранителни вещества почва. Тиквата е особено чувствителна на студ, така че преди засаждане се уверете, че и последните наистина студени дни са отминали. Семенцата поникват за 7-10 дни. С поливането обаче е необходимо да се внимава и да не се прекалява. Желателно е то да става вечер. Важно е листата да не бъдат мокрени, защото това може да предизвика гъбични заболявания. За да стане готова за бране, на тиквата са й необходими между 85 и 125 дни. Ако искате да издържи по-дълго, след като веднъж е откъсната, специалистите препоръчват 7-10 дни преди бране да спре поливането.
Оранжевата аптечка
Тиквата е богата на каротин, познат като провитамин А – силен антиоксидант. На него се дължи оранжевият й цвят. Съдържа и съществени количества витамини В1, В2, PP и Е, които имат незаменим принос за добрите здраве и външен вид на кожата, ноктите и косата. В тиквата се крие и мого витамин С, който е на особена почит през есенно-зимния период, тъй като укрепва имунната система и предпазва от вирусни заболявания. През мъгливите и хладни дни
се препоръчва консумацията на този оранжев плод, понеже съдържа и витамин D, който попринцип тялото ни синтезира благодарение на слънчевата светлина. Но и това не е всичко. Като бонуси за любителите на тиква се явява съдържанието на витамините К и Т, които съответно имат роля за правилното съсирване на кръвта и за профилактиката на заболявания като хемофилия и анемия. Месестата част на тиквата може да се използва за облекчаване на изгаряния и възпаления като се наложи на засегнатото място като „лапи“.
Семенца здраве
Освен плода, семената на тиквата също имат своя ценен състав. В народната медицина се използва диуретичното им действие. Оказват благоприятно влияние и при борба с вътрешни паразити (глисти). Маслото, извличано от тиквени семки, има и нервнотонизиращ ефект. Не е за пренебрегване и фактът, че семките на тиквата са пълни с енергия. Могат да се използват като полезна и зареждаща закуска между храненията или дори при липса на време с тях да бъде заместено основно хранене. Освен това те са отлична добавка към салати, крем супи, зърнени закуски.
