Как местните баварци опитват да подобрят екологичните условия в селата си

Лилия Александрова
Лилия Александрова
5 Минути

Селският магазин в Графенашау прилича на повечето къщи в малкото баварско село. Има островръх алпийски покрив с широки стрехи и е направен от дърво и камък. Стилът е толкова типичен за тази част на Германия, колкото и късите кожени панталонки, пшеничната бира и вурстовете, предава dw.com.

“Това е по-скоро алпийски стил, не искахме да е прекалено баварски”, шегува се Хуберт Манголд, докато поздравява влизащите в магазина. Повечето от предлаганите в него био продукти са от района и се произвеждат по традиционен начин. Кметът Манголд показва част от асортимента: прясно мляко, ракии и ликьор от близката дестилерия, плодове и зеленчуци от региона и брашно от местните мелници.

“Налага ни се да поръчваме брашно всяка седмица, защото то буквално “изчезва” от рафтовете.”, оживено обяснява Манголд. За този ентусиазъм има причина: малкият супермаркет съществува само от няколко месеца и местните хора са щастливи, че го има, след като били закрити и последните смесени магазини. Много от местните хора сега вече няма защо да пътуват по 10 километра на ден до най-близкия град Мурнау. Това поведение щади и околната среда  – тема, която Манголд е взел присърце.

“В миналото хората трябваше да пазаруват в Мурнау поне веднъж седмично, а сега могат да оставят колите си. Всяко пътуване до Мурнау и обратно създава допълнителни емисии въглероден двуокис”, казва още кметът.

Местни инициативи

Опазването на климата и околната среда е водещ принцип в много от проектите на живописното село с население 600 жители. Местната администрация иска да направи Графенашау енергийно независим чрез употребата на повече соларна енергия. Освен това са отделени специални тревни площи, които служат като местообитание за насекоми и пчели. Там са разположени и кошери за местното производство на мед, който се предлага в селския магазин.

В тази част на Бавария има голям брой подобни инициативи, с които местните хора се опитват да подобрят екологичните условия в своите населени места. Редица общини работят заедно по екологични проекти – например преминаването към екологична енергия. Целта е до 2035 г. да станат независими от фосилните енергии.

“Най-вече малките общини искат да бъдат пионери в тази област,” казва Флориан Диполд, който отговаря за въпросите, свързани със защитата на климата в региона на Гармиш-Партенкирхен.

Неочаквани предизвикателства

Проектът за селски магазин с регионални и биологично произведени стоки е свързан с не малко предизвикателства. Организацията на доставките и продажбите е значително по-трудна, отколкото в някоя голяма търговска верига, разполагаща с различни отдели, които се грижат за ценообразуването, складирането и поръчките. “При нас няма подобни структури и човек трябва всичко сам да организира.”, обяснява Диполд.

Но хора от селото винаги са готови да се ангажират. “Купуваме плодове от малките градини край Мюнхен, а за транспорт използваме хората, които така и така пътуват в тази посока, за да докарат плодовете. По този начин не създаваме допълнително замърсяване на въздуха, това е идеята.”, обяснява кметът.

Подобно начинание съдържа и финансов риск. Малкото магазинче принадлежи на селяните, някои от тях са акционери и биха били лично засегнати, ако проектът се провали. Манголд вярва, че федералното правителство и провинциите биха могли да правят повече, за да подкрепят местните общини в екологичните им усилия.

“За съжаление, голямата политика спи. Това, от което наистина се нуждаем, е по-добро финансиране и подкрепа от страна на баварското правителство”, казва Манголд. Според Диполд, повечето от инициативите на малките общини за опазването на климата са напълно доброволни, а липсата на законова и финансова подкрепа от страна на федералното и регионалните правителства ограничавало техните възможности

Опазване на селския живот

В магазина, Манголд си купува кафе и парче сливов сладкиш – типичен местен специалитет – и се шегува с младата жена, която приема поръчката му. Той е прекарал по-голямата част от живота си тук, както повечето хора в селото. Някои го напускат временно, за да учат или работят на друго място, но после се връщат обратно, защо искат да отглеждат децата си в Графенашау:

“Хората продължават да се връщат, та нима е възможно да искат да живеят на друго място? Районът тук е прекрасен.”, казва Манголд. През последните години обаче се налагало да се справят с все по-крайни метеорологични условия – невероятно силни дъждове и свлачища. Затова кметът убедено казва: “Най-доброто, което можем да направим, е да се борим срещу причините за промяната на климата и да насърчаваме хората с добри примери за подражание.”

 

Лилия Александрова е журналист в „Агрозона“ от 2013 г. Има магистърска степен по Международни отношения и бакалавърска степен по Бизнес администрация. Интересите ѝ са в областта на политическата интеграция и Европейския съюз, агропредприемачеството, образованието, труда и социалната политика.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА