Как лютата чушка „Български морков“ се завърна у дома след десетилетия забрава

Мариана Климентиева
Мариана Климентиева
5 Минути

В продължение на десетилетия един уникален български сорт люта чушка живее само в спомените на старите градинари и по пожълтелите страници на чуждестранни книги

„Български морков“ – със своя пламтящо оранжев цвят и лютивина, която събужда всяко сетиво – напуска родните полета по време на Студената война и потъва в забрава. Докато един ден, сред редовете на английски онлайн каталог, потомственият градинар и създадел на фермата за люти чушки “Люта Ферма” Христо Родинов не го открива и решава, че този вкус, роден под българското слънце, трябва да се върне у дома.

Завръщането на един забравен вкус

Онова, което започва като любопитство през 2013 година, бързо се превръща в мисия – да се възроди сорт, който носи името и духа на България, но е запазен единствено в чужбина. „Български морков“ е от семейството на шипките и се среща под различни имена, като „Румънка“ или „Унгарска чушка“, но във всички авторитетни каталози за люти сортове фигурира с български произход.

След неуспешни опити да открие семена у нас, включително чрез Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС), Христо стига до решението да ги внесе от Англия. Така в оранжериите на фермата във варненското село Страшимирово се засаждат първите растения от сорта от десетилетия насам, за да се върне у нас един вкус, изгубен във времето.

Днес „Български морков“ отново расте на родна земя на площ от 2-3 декара в градините на лютата ферма. Сортът е известен с ароматния си вкус и лютивина между 10 000 и 30 000 единици по скалата на Сковил. Плодът е с форма и цвят, напомнящи малък морков – зелен в началото и ярко оранжев при пълна зрялост.

Капризен, но неповторим

Макар да е създаден в България, „Български морков“ е капризен сорт, който изисква търпение и специални грижи. Променливото време през последните две години допълнително затруднява отглеждането му, споделят от фермата. Всяка чушка има своите особености – по лютивина, аромат и изисквания – затова във фермата всеки сорт се отглежда в отделна оранжерия. Това е трудоемък подход, който изисква повече площи, работа и постоянен контрол, но гарантира чист вкус и точна лютивина. Лютите чушки са самоопрашващи се растения, което означава, че ако различни сортове бъдат засадени заедно, вкусът и силата им могат да се променят – нещо, което „Люта ферма“ не допуска.

Грижата за екзотичните плодове започва още преди засаждането – със зелено торене от полезни култури, които обогатяват почвата. В оранжериите край Страшимирово засаждат невен за здраве на почвата и защита от вируси, а между редовете – рози, които служат като „аларма“ при поява на листни въшки. Вместо агресивни химикали, се използват биоагенти – полезни насекоми, които изяждат вредителите и се грижат за растенията, за да достигнат до потребителите в най-доброто си състояние.

От сос до кафе с люта нотка

„Български морков“ има много лица в кухнята – може да се хапва суров в салата, да придава аромат и пикантност на ястия или да бъде основа за уникални продукти. Един от най-популярните сред тях е едноименният лют сос, който „Люта ферма“ произвежда изцяло от този сорт, с малко сол и оцет. При направата му се използва специална технология за премахване на всички семена и ципи, за да се намали агресивността към стомаха и да се запази чистият вкус на чушката.

Освен сос, „Люта ферма“ предлага и суха смляна подправка „Български морков“, както и нестандартно кафе с люта нотка – доказателство, че този сорт може да намери място дори в сутрешната чаша. Интересът към „Български морков“ далеч надхвърля границите на България. Сосът вече се продава в САЩ и Китай, а участията на „Люта ферма“ на изложения в Дубай, Полша, Франция, Гърция и САЩ привличат огромно внимание. Особено на пазарите, където лютото е част от ежедневието, „Български морков“ и създаденият от „Люта ферма“ сорт „Български дух“ будят любопитство и възхищение – както заради вкуса си, така и заради историята, която носят.

СВЪРЗАНИ НОВИНИ
Мариана Климентиева е магистър по „Журналистика“ в Софийски университет "Климент Охридски". Кариерата ѝ започва през 2004 г. Работила е за водещи печатни и онлайн издания, сред които в."Телеграф", в."Монитор", stolica.bg, economic.bg. Специализира в ресори като земеделие, икономика и актуални новини, като се стреми винаги да поднася задълбочена и обективна информация. В Аgrozona приоритет са й теми, свързани със съвременните тенденции в земеделието, устойчиво развитие, иновации в аграрните технологии и европейски политики за селските райони.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама