Благодарение на голямото си разнообразие от сортове белокочанното зеле се употребява в пресен вид практически през цялата година. За продължително съхранение обаче са подходящи само късните сортове. Освен това много важно е при прибирането да съблюдавате препоръчителните срокове. Най-добре е да отрязвате зелките, когато температурата навън е от 0 до 5 градуса, тогава процесите на дишане се забавят. Оптималните условия на съхранение на зелето са: температура около минус 1 до 1 градуса с относителна влажност на въздуха 90-95%.
Преди да приберете зелето в избата, трябва да го сортирате, като изберете само плътните и сухи зелки. Кочаните с повреди и признаци на болести не трябва да се съхраняват в мазето, тъй като могат да разболеят цялата реколта дори и за няколко дни.
Зелето е добре да се нареди на стелажи, обръщайки го с кочаните нагоре или просто закачено с корените нагоре на тавана. Можете да съхранявате зелките без горните зелени листа и корените, като завиете главите в обикновена хартия, но не във вестници.
Съществува още един старинен способ за съхранение на зелето: от зелката се почистват всички неплътно лягащи листа и добре се намазва с глина, която е разредена предварително до консистенцията на сметана. Към корена се връзва въженце и зелката се закачва първо под навес за изсушаване, а след това в мазето – за продължително съхранение. Така зелето остава свежо за дълго време.
Най-вкусното кисело зеле
Изберете здрави и стегнати зелки и ги почистете от връхните листа. Направете разрез „на кръст“ в кочана, като леко го издълбаете на няколко сантиметра.
Наредете зелките плътно в бидон или дървен съд и притиснете отгоре с дървена решетка. Залейте зелките със студена вода, в която предварително сте разтворили готварска сол. На всеки литър вода се добавят по 40 г морска сол.
Течността трябва да покрива решетката, дори да бъде десетина сантиметра над нея. За цвят на зелевия сок можете да добавите една глава червено зеле, а за да не помътнява сока сложете и кочан узряла царевица.
