Докато кризата в млечното животновъдство се задълбочава, българският експорт на сирене е надминал знаковите за страната ни 1988-89 г.
Темата е разработена от Светлана Трифоновска в сп. „Агрозона” брой 14, м.ноември 2012 г.
Феномените на българската икономика нямат край. Такъв е и експортът на българските млечни продукти и по-точно на нашето традиционно саламурено сирене. Ресорният зам. – министър на земеделието Цветан Димитров обяви с основателна гордост по време на най-голямото изложение за храни Светът на млякото в Интер Експо Център в столицата, че българският износ на млечни продукти е надминал нивата от времето на знаковите 1988 г и 1989 г. Не, Цветан Димитров съвсем не е сгрешил, статистическите данни доказват твърдението, въпреки задълбочаващата се криза в животновъдството и производството на български суровини. За да е ясно за какви количества става дума, само ще припомним това, което браншовиците повтарят като мантра от години насам. А именно, че в резултат на експорта на сирене за Арабския свят през 1988 г. , България не е усетила първата петролна криза толкова осезателно, защото от там са ни плащали в петрол. Износът на нашите бели буци през осемдесетте години е възлизал на 100 хил. тона годишно. Тогава производството на мляко е превишавало днешното в пъти, същото се отнася и за числеността на говедата и овцете. С две думи зад експорта на преработвателната индустрия е стояло солидно производство на млечна суровина. Днес, кризата в животновъдството се задълбочава, не стихва воят на ужас от растящите цени на фуражите, нито мрънкането на преработвателите от задаващите се ограничения за производство на сирена с палмови масла, както и от неизбежно по-високите изкупни цени на суровината. И въпреки че не престават заплахите за ликвидиране на цели стада и апокалиптичните прогнози, че ще останем без родно мляко, износът на българско саламурено сирене е в апогей. Над 120 хиляди тона, т.е. с 20 хиляди тона повече от количеството през заветните 1988 и 1989 години. Изнасяме за Австралия, Арабския свят, Русия, Украйна, САЩ, Испания, Словения и от там за Италия и др.
Какво се крие зад тези изненадващи факти – феномен на хранителните технологии или мистерия?
Полска, унгарска, македонска или сръбска нишка
И докато мнозина от родните животновъди се мъчат, наваксвайки с производството на отговорящо на евростанадратите мляко, огромна част от българските мандри са решили въпроса си със суровината. Някои още от 2007 г. доставят от Германия и Унгария сурово, отговарящо на всички изсквания краве мляко, в повечето случаи концентрирано, т.е. обезводнено и обезмаслено, за цени между 26 и 34 евроцента с включен транспорт. Тук му добавят необходимите масла, по принцип палмови, преработват го и го пускат на пазара. Колкото по-бяло е сиренето и колкото по-хомогенно е като структура, толкова повече технология има в него и по-малко истинско мляко. За сведение, естественият цвят на кравето сирене, направено от свежо краве мляко е жълтеникав. Т.е. колкото по-бяло, толкова по-малко истинско.
Въпреки предупрежденията на животновъдите, че безконтролният внос от ЕС убива производството им, огромна част от преработвателите не спират да се възползват от възможностите на единния пазар и необятните нови технологии в храните. Основни причини – стремежът към по-високи печалби, както и необходимостта от огромни инвестиции в мандрите, които трябваше да отговорят на европейските изисквания, задлъжнялостта на много от тях към банките, ниската покупателна способност на населението и т.н. Въпреки това, този начин на набавяне на суровина, не може изцяло да обясни огромното количество на изнесени продукти в последните две години. Освен това не може да се направи съпоставка, защото данните за произведено сурово мляко са едва от 2010 г.
Любопитство будят статистическите данни за страните, от които се внасят млечни продукти у нас. Хвърляйки поглед в колонките става ясно, че в последните две години България отново е възстановила вноса на млечни продукти от Сърбия, Хърватия и Македония. Увеличен е и вносът от Полша, Франция и Румъния. Така например, за 2011 г. от Полша са влезли 17 256 т. мляко, а за тази година те вече са близо 14 хил. т., от Румъния съответно 13 354 т за м. г., а за тази 12 490 т. Само от Сърбия са внесени 130 т. На хоризонта на млечния пазар у нас се появява и нов играч – за първи път през последното десетилетие статистиката регистрира внос от Турция от около 6 т. млечни продукти през 2012 г.
Ключ
Млекопреработватели признаха, че това, което се прави в момента от българските мандри и износители не е нищо по-различно от това, което доскоро правеха колегите им от Гърция. А именно, под гръцка марка се изнасяха огромни количества българско сирене. Причината беше, че нашите преработватели по различни причини нямаха право да продават продукцията си в ЕС. В момента родните мандри правят същия номер с македонско, сръбско, вероятно и турско сирене, тъй като българското саламурено е търсено и има своите стари почитатели. Освен това, родни преработватели са изнесли мандрите си в Македония, за да се възползват от суровината там. Такова предприятие има и в Ливан, а преди години Симеон Присадашки (собственик на „Жоси”) пък възнамеряваше да произвежда сирене направо в Китай. Към това прибавяме и вноса на евтино мляко за преработка от съседни и по-далечни евространи и балансът на чудото на българския експорт се връзва.
