Има индикации, че ще бъдат намалени субсидиите за земеделието след Брекзит, каза Ивайло Тодоров, създател на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) пред телевизия “Европа” и посочи, че АЗПБ настоява пред бъдещото ръководство на МЗХ да се започне дебат с целия сектор за бъдещето на ОСП след 2020 г. “Ние даваме своя принос в тази посока като организираме съвместно с всички колеги от браншовите организации срещи и дискусии. На 18-и май ще направим такава среща с всички колеги от браншовите организации, за да поставим начало на тази дискусия, за да поставим национални приоритети, които министерството да спазва при тези договорености, защото средствата ще бъдат по-малко, най-вероятно усвояването им ще бъде по-трудно.”, коментира Тодоров и подчерта, че е от огромно значение страната ни да има единна национална позиция за бъдещето на Общата селскостопанска политика след 2020 г.
“За нас е изключително важно новото ръководство да стартира с индикативен график за доизплащане на субсидиите, защото към момента има изключителна неяснота кога и как ще се доплатят директните плащания, агроекологичните плащания, биологичното производство.”, коментира Ивайло Тодоров. По думите му е важно да има реалистичен график, макар и с по-дълги срокове, за да има прогнозируемост. От изключителна важност е да се направи график за прием по ПРСР, добави още Тодоров като се очаква график, който да бъде спазен, и да се започне работа по наредбите, отнасящите се до мерките от Програмата, които до момента не са отваряни.
Създаването на единен фермерски регистър, модерно законодателство в поземлените отношения и хидромелиорациите – това са стратегически важни задачи, обърна внимание Ивайло Тодоров: “Фермерският регистър ще създаде една единна система, която да позволи Фонд “Земеделие” и Министерството на земеделието да работят в синхрон и когато имаме кампания по директни плащания, както в момента, да нямаме разминавания между Наредба 3 и ИСАК, с който работи фонд “Земеделие”.” Тодоров подчертава, че и към момента има проблеми и разминаване между данните в отделните институции под ръководството на земеделското министерство.
С приемането на задължението за представяне на правни основания некоректните практики в земеделието са намалели значително, стана ясно още от думите на Ивайло Тодоров. Подобрение в тази посока ще има и сред създаването на единен фермерски регистър и ново поземлено законодателство.
Земеделските гимназии да се върнат под ръководството на Министерството на земеделието е друго искане, което Асоциацията на земеделските производители в България ще постави пред новия министър на земеделието, с цел да има по-добро образование за младите хора. “Ние като асоциация се опитваме да направим нещо. Подехме една благотворителна инициатива да помогнем на тези гимназии. Едно от нещата, което правим в момента, е да се печатат помагала, защото и учебниците са от -70-те-80-те години.”, казва Ивайло Тодоров. Всеки кмет има различно виждане и ако гимназиите останат под ръководството на общините, няма да могат да се създадат добри кадри в земеделието, а липсата на кадри е един от основните проблеми в селското стопанство, отбеляза той.
Тодоров припомни, че в ДФЗ има изключително много проекти, работата по които също трябва да се придвижи.
Служебното управление на Министерството на земеделието беше слабо, посочи Ивайло Тодоров като припомни многобройните кадрови промени във ведомството и това, че бяха спрени важни обществени поръчки. Той коментира, че по мерките 10 и 11 останаха три различни разнопосочни заповеди от служебния министър, остана и неразбиране какво точно ще се случи.
