Интервю, Таня Дъбнишка, АЗПБ: Забавянето на ПРСР води до пропуснати ползи!

Златко Златков
Златко Златков
10 Минути

Отложен старт на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. ще ощети сериозно земеделските производители, заяви Таня Дъбнишка, експерт от Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) в интервю за Фермер.БГ. Браншови организации настояват работната група по ПРСР да възобнови дейността си. Агросекторът се надява новата програма да стартира от началото на 2015 г.

Г-жо Дъбнишка, ПРСР 2014-2020 – така както е разработена и изпратена в ЕК – беше обявена от браншови организации за незаконна. Като член на работните групи по ПРСР и прилагането на директните плащания как ще коментирате това твърдение?
В работните групи вървяха паралелно дискусиите и по директните плащания и по ПРСР. Тематичната работна група по ПРСР 2014-2020 като състав беше сформирана със заповед на министъра на земеделието и храните. Бяха разписани и правилата за работа на тази тематична група – всички предложения, направени в хода на дискусиите от страна на членовете на групата и МЗХ, трябваше да бъдат гласувани преди да бъдат заложени в ПРСР. Аргументите на повечето браншови организации за нелегитимността на Програмата са именно заради това, че след последните дебати в последния момент, Управляващият орган обяви, че има спешни срокове за изпращане на ПРСР в ЕК и на практика гласуване на направените предложения не се състоя.

Възможни ли са корекции оттук нататък?
Всяка промяна води до удължаване на преговорния процес с ЕК и на финализирането на някаква програма, по която да работят както земеделските производители, така и администрацията. Забавянето на формата на ПРСР води и до забавяне на разписването на необходимите наредби за приложението на мерките по ПРСР. В началото на септември 2014 г. земеделските производители нямат отговор на много конкретни и важни за тях въпроси – допустими ли са по дадена мярка, могат ли да реализират предвидена от тях инвестиция, на какви условия трябва да отговаря стопанството им, за да бъде допустим проектът им. Такива детайли в самата ПРСР няма, но когато има рамка разписването своевременно на наредбите ще даде яснота по всички въпроси. Така че всяко забавяне в цялостния процес в крайна сметка води до забавяне на стартирането на ПРСР и усвояването на средствата.

Доколко наредбите като подзаконови нормативни актове могат да коригират допуснати грешки в ПРСР 2014-2020?
Дали и доколко добре е разписана ПРСР 2014-2020 г. ще каже ЕК – предстои ЕК да изпрати коментари, забележки и препоръки по внесения текст. Очакваме по определени теми да има конкретни забележки и предложения от ЕК, които България ще трябва да отрази чрез корекции в ПРСР. Именно в този процес ще има възможност да бъдат изчистени някои неясни и дори притеснителни моменти. Наредбите не могат да променят рамката, заложена в Програмата, но пък могат да разпишат детайлите, чрез които земеделските производители да могат спокойно да работят.

Ще се случи ли всичко това до края на 2014 г., за да стартира ПРСР от началото на 2015 г.?
Ако продължи повтарянето на грешки, вероятно ще стигнем за пореден път до отложен старт, както това вече се случи с ПРСР 2007-2013 г. Тук е много важно доколко е мотивирана администрацията, включително и от гледна точка на експертност от страна на управляващия орган. Процесът може да се форсира, да се активизира комуникацията с Брюксел, изчистването на текстовете на база забележките на ЕК може да върви успоредно с разписването на наредбите, като се предвиди и законов срок за обсъждането на тези наредби преди окончателното им приемане. Всичко е въпрос на мотивация. Трябва да се даде свобода на експертите да работят като се използва целият наличен потенциал.

Срокове за старт на новата ПРСР няма. Какво, обаче, ще означава за българските земеделски производители отложен старт на ПРСР?
Брюксел наистина не поставя срокове, защото по презумпция се приема, че държава, на която се дават 2.3 млрд. евро, би трябвало да направи всичко необходимо да усвои тези средства за положителното развитие на сектор Земеделие. В този смисъл, всяко забавяне на старта на Програмата води до пропуснати ползи, забавена модернизация, забавяне на темпа на развитие на аграрния сектор в България в сравнение с всички други европейски производители, които реално са наши конкуренти. Всяко забавяне води до трудно адаптиране на българските земеделски производители към новите условия на ОСП 2015-2020 г. Отговорните държави-членки, които пазят интересите на своите земеделски производители, ефективно усвояват средствата по програмите за развитие на селските райони и защитават средствата по линия на директните плащания. Всички страни-членки трябва да работят в посока от януари 2015 г. да са готови на базата на новата ОСП да усвояват средства за развитие нагоре на аграрния сектор. Надяваме се това да се случи и в България.

Дайте пример.
Един конкретен пример за животновъдите – от април 2015 г. отпадат млечните квоти и другите държави ще имат механизми, по които да работят и фермерите да могат да се адаптират към новите условия. Ако България няма стартирала Програма, българските животновъди няма как да се справят, защото те няма да бъдат защитени от конкурентите си на европейско ниво. Същото важи и за по-високите изисквания по мерките за агроекология и климат в ПРСР, както и за директните плащания, които дават спокойствие на земеделските производители за нормална работа.

Едно от нещата, които трябва да се случат е промяна в Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗЗ). Такава промяна, обаче, няма как да бъде направена преди края на октомври. Как това ще се отрази на разписването на наредбите за прилагане на новата програма?
ЗПЗЗ е базата, която приема на национално ниво схемите за подпомагане на земеделските производители основно по линия на директните плащания. В промените на ЗПЗЗ трябва да влязат всички нови изисквания, които трябва да се спазват от следващата година. Става въпрос за изискванията за активен фермер, за праговете, както и за всички други схеми, чието приложение започва от 2015 г. В момента в ЗПЗЗ имаме само СЕПП и национални доплащания. За да е устойчиво решението на държавата по отношение на прилагане на дадена схема за бъдещ период, то трябва да бъде разписано именно в ЗПЗЗ. Да, законът трябва да бъде приет от парламента, което няма как да се случи педи сформирането на нов парламент. Служебното правителство, обаче, може да инициира работа по промените в ЗПЗЗ. Всеки закон води след себе си сериозни по обем подзаконови нормативи, по които работата може и трябва да започне отсега. Това е единственият начин новите схеми и мерки да заработят и да имаме реален старт на Кампания 2015 по директните плащания през месец март 2015 г.

Доколко реална е опасността от загуба на средства по ПРСР 2007-2013 г.?
Смятам, че е много трудно да се направи прогноза доколко и по-скоро – колко точно – ще са загубите на средства по старата ПРСР. По правилото n+2 реално точна статистика и анализи могат да се направят чак в края на 2015 г. Въпреки това, има сериозни индикации, които вече се коментират в публичното пространство, според които се очаква да има загуби по ПРСР 2007-2013 г. Според нас, това, което сега може да бъде направено като мярка за минимизиране на риска от загуба на средства, е разписването на забавените проекти. Знаете, че всички браншови организации от аграрния сектор се борихме процесът да се отпуши. Това стана, но има много земеделски производители, които дори и със сключени договори няма да могат да изпълнят проектите си в определените срокове. Дори с промяна в срока – заявките за окончателно плащане да се дават през септември 2015 г. – за някои стопани няма има достатъчно време за окончателно реализиране на проектите. Предполагам, че фермерите, които не успеят да договорят добри условия с банките, ще се откажат. Има и такива стопани, чиито проекти вече не са актуални. Затова смятаме, че трябва да се намери механизъм, по който администрацията да събере обратна информация от земеделските производители, за да е ясно кои от тях няма да изпълняват проектите си, въпреки сключените договори. Ако има такава обобщена информация, ще е ясно за какви средства става въпрос и тогава тези средства могат своевременно да бъдат прехвърлени към други мерки и към проекти, за които парите сега не стигат. Това може да се постигне само чрез активна комуникация на администрацията със земеделските производители.

Интервю на Фермер.БГ

Златко Златков администрира agrozona.bg между 2012 и 2015 година. В неговия профил ще откриете някои публикации на нашите автори в този период сред които Светлана Трифоновска, Марта Йонкова, Анета Стефанова, Диляна Хараланова, Лилия Александрова, Петър Лазов, Георги Джендов и други

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама