Служебният вицепремиер и министър по управление на еврофондовете в интервю за вестник Капитал: Искам министерствата да си говорят
Тази седмица изпратихме работен вариант на споразумението с Европейската комисия (което ще осигури средствата за периода 2014-2020 г. – бел.ред). Какво има в него?
– Преговорите с ЕК разглеждат два аспекта. Единият е съответствието ни с предварителните условия. Част от нашата работа беше да направим преглед докъде е България в подготовката. Втората част са коментарите на ЕК, свързани с анализа. Ние трябва да бъдем много по-детайлни в него – не само каква е ситуацията в момента, а защо тя е такава, по отделни сектори.
В този анализ какви са основните изводи?
– Имаме още работа по анализа. Липсата на финансов ресурс в последните години не е за подценяване. Правени са политики, но те невинаги са довеждали до резултати, които сме искали да видим. Самото споразумение трябва да е 60 стр. – анализ, стратегия, приоритети и предварителни условия. Това е втори работен вариант на документа, а той е е основният ни механизъм за комуникация с ЕК по следващия програмен период. Имаме по какво да работим и ние го знаем, но е по-добре да имаме обратна връзка, отколкото да говорим хипотетично как да го направим. Ще получим коментари, очаквам през май да се видим за втора среща. Междувременно се работи непрекъснато за подобряване на документа.
Ще има ли закъснение на споразумението и на оперативните програми?
– Аз не мисля, че има забавяне. Европейският съвет не прие бързо бюджета, а това се отразява на всички. Ние си свършихме работата да осигурим непрекъснатост на работата. Мога да потвърдя уверено, че по отношение на споразумението сме една от най-напредналите държави. Нашата цел е да го подпишем в рамките на тази година – най-късно ноември-декември. Това ще го спазим. При ОП имаме три готови проекта – “Региони в растеж”, “Околна среда” и “Транспорт”. Останалите са в процес на разработка. Първи проект на ОП ще имаме в рамките на следващите два месеца, за да можем да говорим по тях с ЕК. Официално преговори започват юни-юли и ще продължат до септември по график.
Т.е. краят на годината е реалистичен срок?
– Да. Ние трябва да имаме ОП до три месеца след споразумението. Но ние трябва да ги работим в паралел. Нашата цел е да имаме договорени ОП в рамките на тази година.
Коя е най-изостаналата програма?
– Някои министерства са по-напред от други в подготовката. Програмата за развитие на селски райони, морско дело и рибарство и програмата “Наука и образование за интелигентен растеж” са в начален етап на разработка.
Кои според вас са приоритетите, в които да се фокусираме?
– Първи приоритет е квалификация и образование на работната ръка. Няма да постигнем качество на живот, ако хората нямат необходимото образование за това. За да привлечем частен ресурс, те трябва да имат информация, че имат потенциал в страната.
Второто е балансирано регионално развитие. Къде ще имаме училище, къде болница, какви ще са пътищата, които ще доведат хората до тези места, какви са традиционните икономики в тези места, така че да бъдат подкрепени. Искам министерствата и политиките да си говорят. Планирам да направя среща с общините, земеделието, регионално, образование и здравеопазване, така че да започнат да правят това заедно.
Нуждите на страната са много големи. Европейското финансиране е крайно недостатъчно да ги покрие. Затова трябва да приоритизираме. Няма как да финансираме абсолютно всичко, няма как с тези пари да постигнем устойчив икономически растеж. Но ние трябва на базата на тези европейски програми да мобилизираме и привлечем допълнителен ресурс, най-вече от частния сектор. Растеж ще има, когато има активен, добре функциониращ частен сектор.
Нашите малки и средни предприятия са декапитализирани. За инвестиционни заеми те дори не се замислят. Там трябва капитал, оборотни заеми на ниски лихви. Това вече се прави. Трябва да бъдем гъвкави – такива са нуждите, такова е нивото на развитие, това е адекватният инструмент.
Втората част е, че трябва да заделим ресурс от националния бюджет и от общините.
Националният ресурс обаче доста понамаля?
– Имаме моралната дилема – усвояване на евросредства срещу национален бюджет и спазване на маастрихстките критерии. Необходимо е много внимателно управление на паричния ресурс, включително разплащания и възстановяване на средства. Много е важно да имаме фонд или друг механизъм, който да осигури ликвидност в системата, така че да не бавим плащанията и да имаме мостово финансиране. Мислим как да структурираме такъв инструмент, какъвто е ФЛАГ за общините.
Вие видяхте системата отвътре. Какви са проблемите в нея?
– Системите за контрол и верификация работят добре, но могат да бъдат по-ефективни и да осигуряват по-бързо разплащане. Това, което искам да променя, е системата за комуникация между министерствата. В текущия период всеки управляващ орган работеше беше сам за себе си, в следващия няма как да се получи. Трябва да се мине в режим на съвместна работа – по-малко формалности, за да се вършат по-бързо нещата. Капацитета на бенефициентите е друго предизвикателство. Той се изгради в последните години, но има още работа и това ще е ключов приоритет и ще има средства за него. Всяка община ще има достъп до ресурс, но по програмата за развитие на селските райони, в компонента инфраструктура, ще се приоритизират онези проекти, които са разработени съвместни от две или повече общини. В тези проекти трябва да има ясна визия за растеж, не може да се работи на парче. Може да позволим 2-3-4 общини да работят заедно.
