Ето какво е мнението на експертите по интервенциите, включени в стратегическия за ОСП документ
Икономическия и социален съвет (ИСС) представя днес становището си по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г. пред депутатите в Комисията по земеделието, храните и горите в Парламента.
На базата на наблюденията от последния програмен период на ОСП 2014 – 2020 г., ИСС подчертава, че едни от основните предизвикателства при прилагането на Стратегическия план за периода 2023 – 2027 г. са необходимостта от опростяване и занижаването на административната тежест за бенефициерите.
Според ИСС е нужна сериозна и систематична разяснителна и обучителна кампания, която да даде знания и информация на земеделските производители. Завишените основни изисквания във връзка със стандартите за добро земеделско и екологично състояние на земята и законоустановените изисквания за управление, които имат задължителен характер за земеделските стопани, следва да са достатъчно добре комуникирани от страна на отговорните институции и браншовите организации, така че да са ясни и разбираеми за прилагане, препоръчват от ИСС.
По-широкото обсъждане и включването в обучението и информирането на националните структури е също една от препоръките на ИСС. Според експертите трябва да се засили и ролята на браншовите организации и включването н стратегическия план на на правила и условия за представителност на неправителствените организации в селскостопанския сектор, е добър знак в тази посока.
По мнение на съвета новите екоизисквания и схеми са предизвикателство пред стопаните и участието им в доброволните еко-схеми в рамките на директните плащания, от една страна, трябва да са в достатъчна степен финансово атрактивни с оглед привличане на земеделските стопани, а от друга страна, да са практически изпълними и съобразени със спецификите в отделните производства. В същото време ИСС счита, че следва да се заложат по-високи амбиции по отношение на нискоинтензивните земеделски практики като консервационно и интегрирано земеделие.
От ИСС коментират и таваните на плащанията, като според тях механизмът ще е ефективен, но за да се избегне влошаване на трудово-правните отношения в селскостопанският сектор и и за да се стимулира подобряване на условията на труд и заетост, ИСС счита за наложително преди прилагането на горна граница на директните плащания да се приспадат от размера на основното подпомагане на доходите за устойчивост, което се отпуска на земеделски стопанин за дадена календарна година, всички заплати, свързани със селскостопанската дейност, декларирана от земеделския стопанин, включително данъците и вноските за социално осигуряване, свързани с трудовата заетост. Като за изчисляване на приспаданите суми се използват реално изразходените от земеделския стопанин разходи за заплати.
От съвета смятат за полезно преразпределителното плащане и коментират интервенцията за допълнителното преразпределително плащане, като според тях вариантът на финансиране с допълване от акумулирани средства от прилагането на таван е по-благоприятен за земеделските производители.
От значителна важност е и запазването в стратегическия план на прилагането на предходната национална помощ, която оказва допълнителна подкрепа за специфични производства в региони с ограничени възможности за поминък на населението.
Въпреки всичко, ИСС подчертава, че е наложително референтните периоди и години за прилагане на помощта да бъдат актуализирани до максималните възможни, съгласно приложимите европейски разпоредби, така че в най-голяма степен да съответстват с реалната обстановка при конкретните специфични производства.
Взаимоспомагателен фонд, в който на принципа на споделеното финансиране да се привлекат средства от ЕЗФРСР, националния бюджет и земеделските стопани е по-удачният вариант за управление на риска, според експертите от ИСС. Фондът следва да представлява комплекс от инструменти и буферни средства, които да подкрепят земеделския сектор при щети върху реколтата в резултат на природни бедствия, ограничения при реализацията на пазари и други възникнали неблагоприятни обстоятелства. При бедствия Фондът следва да се активира и да предпазва от фалити земеделските стопани, коментират от ИСС.
От ИСС настояват да се обърне по-голямо внимание на младите земеделски стопани и отбелязва като съществен пропуск в СПРЗСР липсата на целенасочена подкрепа за жените в селското стопанство. Необходимо е да бъдат включени ефективни мерки в подкрепа на ключовата роля на жените в социалноикономическото развитие и опазването на селските райони, в това число подобряване на достъпа на жените-земеделски стопани до земя, финансови инструменти и обучения.
