И от Съюза на градинарите се присъединяват към протеста пред МЗХ утре

Павлина Георгиева
Павлина Георгиева
6 Минути

Мариана Милтенова: Въпреки всички писма, които изпратихме през последните месеци до МЗХ с проблеми и предложения, покана за среща нямаме

Управителният съвет на съюза на градинарите взе решение да подкрепи Декларацията на Инициативния комитет и да се присъедини към протестните действия пред Министерство на земеделието в понеделник. Това съобщи в интервю за Агрозона Мариана Милтенова, председател на Съюза на градинарите.

“Ние многократно сме поставяли проблемите, които стоят пред нашия сектор плодове и зеленчуци без никаква помощ от страна на министъра на земеделието. През последните месеци изпращахме писма с конкретни предложения, по конкретни казуси във връзка със ситуацията в сектора, но нито имаме отговор, нито съответно покана за среща при министър Вътев или с премиера академик Денков, където министър Вътев много е усложливо води една новосъздадена браншова камера и неглижира организации с история, които съществуват от над 20 години”, сподели Милтенова.

“Не можем да си обясним това приоретизирана и толериране на едни организации за сметка на други. Най-вече защото тези хора, които министър Вътев избира да го придружават в воденето на някакви разговори при премиера, нито имат конкретни експертиза, нито имат някаква история и бекграунд, които да бъдат в полза на целия сектор Земеделие“, допълни тя.

“Ние винаги, когато сме поставяли някакви проблеми и сме се борили за интересите на нашия сектор е ставало въпрос за абсолютно всички производители. Никога не сме поставяли въпросите за решаване на един или друг личен проблем, докато сега виждаме, че при тези разговори голяма част от хората, които участват в тях дърпат чергата образно казано към решаване на лични проблеми. Нищо лично към колегите зърнопроизводители, но ние изпитваме този проблем с дъмпинговите цени и нелегален внос или нерегламентиран внос на плодове и зеленчуци от 20 години и повече, но никой не ни е чул. Сега, когато колегите в зърнопроизводството получиха за първа година някакъв проблем, писъкът беше страшен и тогава вече държавата можеше да обърне внимание и министър Вътев се захвана и се заинтересова”, коментира още Милтенова.

“Абсолютно не съм съгласна да се прави анализ само на база данните от 2022 година. Първо, такива анализи за приходи и разходи никога не се правят само за една година, а минимум за пет години назад. И второ, през 2022 година, когато започна войната беше произведено зърно с цени на горива и торове от преди това. След началото на войната, цената на зърното скочи на неимоверно, колегите тогава продадоха зърното и спечелиха много добри пари и помислиха, че нещата ще продължат по същия начин и през следващата година. Не очакваха, че ситуацията ще се влоши, че ще има внос на зърно в достатъчни количества и това ще предизвика намаляване на цената на зърното. Задържаха големи количества пшеница и на следващата година решиха, че ще продадат при по-високи цени с надеждата, че пазарът ще бъде по-добър, но в същото време естествено разходите скочиха. Да, обаче цената на зърното падна. Не може да обвиняваш някой друг за собствениците решения. Септември месец, когато се коментираха тези въпроси по време на протестите в София, нашият бивш председател на Съюза на градинарите Ради Радев  даде едни и много добри идеи и  предложения какво да се направи. След като културата, която засаждаш в момента не е печеливша, недей да засаждаш. Защо тази година не се пуснаха тези площи в угар? Можеше Европейската комисия да плати рентите на земите, за които така или иначе са подписани договори, но да не се засява зърното, след като не може да се продаде и да не се реализира тази загуба, за която говорят колегите от 80 лв. на декар. Ние имаме години, в които имаме по 300 лв. загуба на декар и кой ни помогна тогава, кой ни компенсира с тези средства?”, заяви още Милтенова.

Непосилна административна тежест, липса на напояване и работна ръка

Връщаме се и към проблема с високия фискален риск, там където изобщо не е мястото на сектор плодове и зеленчуци. Можете ли да си представите, че чесъна и лука са най-големия фискален риск за държавата и за бюджета?  Колегите трябва да пишат едни огромни списъци с информация, документи и декларации откъде тръгва камиона, в колко часа, кой е шофьора, след колко часа и къде ще пристигне и т.н. и т.н. Това са някакви безумни неща. Работя от 30 години в този сектор и това, което се наблюдава през последните години и последните месеци е една безумна, безумна административна тежест, която идва от различни измислени европейски и национални регламенти. Тази администрация съсипва и ще съсипе реалния бизнес и икономика на Европейския съюз. Хората започват да изнемогват, да се уморяват и съответно да се отказват да работят. И вместо да си вземат мерки в това отношение, непрекъснато тази тежест се увеличава. Вече не може да се диша и да се работи нормално.

Имаме и безкраен проблем с работната ръка в нашия сектор. Липсват кадри благодарение отново на тази политика, която източи кадрите в останалите държави членки, в САЩ и други страни. Огромен проблем са и повишените цени на енергоносителите, климатичните промени, сушата, а да не говорим за липсата на напояване и така нататък.

 

 

Павлина Георгиева завършва Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“. В Аgrozona приоритет са й биологичното земеделие и здравословните храни, розопроизводството, пчеларството, ловът и риболовът.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА