Еврокомисарят по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоган има готовност да обмисли изключване на плащанията по еко-схемите от таваните, тъй като има вероятност това да постави под риск постигането на екологичните цели. Това каза самият той по време на пресконференция с в Люксембург след заседание на Съвета на министрите на земеделието в ЕС.
Комисарят приветства амбицията на Председателството за постигане на обща политическа позиция на държавите-членки до края на юни, като счита, че тя е необходима в опитите за осигуряване и защита на допълнително финансиране за ОСП след 2020 год.
В рамките на дебатите на Съвета по земеделие и рибарство министрите подкрепиха идеята за засилване на условността, което да бъде отразено в националните стратегически планове. Германия се изказа в полза на по-високи екологични условия, а Дания подчерта, че те „не трябва да бъдат разводнявни”. Испанският министър заяви, че въвеждането на новата зелена архитектура дава ясен политически сигнал, тъй като изменението на климата е един от най-големите проблеми на нашето време. Допълни, че „всички трябва да работим заедно, с всички инструменти, с които разполагаме, за да се постигне неутралност на емисиите на парникови газове“. Той призова правителствата да използват ОСП като лост за въвеждане на нови стимули и нови технологии.
Редица делегации като Португалия, Литва, Ирландия, Словакия, Полша, Франция, Чехия, Кипър, Австрия и Унгария изразиха мнение, че по-високото ниво на екологични амбиции трябва да се основава на адекватни финансови ресурси и стабилен бюджет за земеделието, а Австрия призова за адекватно финансиране на ОСП. Малта подчерта, че екологичната амбиция не трябва да бъде непропорционална спрямо наличните ресурси. Финландия призова за увеличаване на амбициите в новия програмен период (2021-2027 г.). Балтийските държави използваха възможността да изтъкнат различните нива на финансиране в целия ЕС, като Латвия отбеляза, че условността трябва да бъде пропорционална, като се вземат предвид специфичните агроклиматични условия.
Широко бе подкрепено предложеното разпределение на най-малко 30% от средствата за мерки за опазване на климата и околната среда в рамките на втория стълб. Някои делегации като Латвия, Полша, Кипър, Гърция, Хърватска, Унгария, България, Италия, Малта и Литва настояха за премахване на задължението за дребните земеделски стопани да прилагат системата от предварителни екологични условия, като за тях трябва да бъдат приложени специални финансови и законови мерки. Други делегации, сред които Холандия, Франция, Чехия, Белгия, Дания, Люксембург и Словакия, подкрепят позицията всички земеделски стопани, без изключение, да прилагат системата на предварителните екологични условия. Испания счита, че нивото на контрол за дребните земеделски стопани трябва да отговаря на степента на риска.
Голям брой държави, като Испания, Ирландия, Латвия, Словения, Естония, Полша, Унгария, Белгия, Люксембург, Австрия, Португалия и България, отбелязаха, че доброто земеделско и екологично състояние (ДЗЕС 5) като инструмент за управление на хранителните вещества трябва да бъде премахнат от условността и прехвърлен като елемент на Системата за съвети в земеделието. Португалия изрази резерви по отношение на ДЗЕС 1 „Поддържане на постоянно затревени площи“ и добро земеделско и екологично състояние 10 „Забрана за промяна на предназначението или разораване на постоянно затревени площи в зони по „Натура 2000““.
Делегациите на Португалия, Латвия, Ирландия, Холандия, Чехия, Кипър и Италия изразиха широко съгласие, че еко-схемите следва да бъдат задължителни за държавите членки и доброволни за прилагане от земеделските стопани. Германия, Словения, Словакия, Чехия и Гърция считат, че новите еко-схеми не трябва да бъдат включени в таваните на плащанията, тъй като това може да застраши постигането на екологичните цели на новата ОСП. Друга част от държавите, а именно Словения, Хърватска, Финландия и Полша, обаче, са категорично против задължително прилагане на новите еко-схеми от държавите-членки, като считат, че такъв тип схеми и екологични мерки биха имали смисъл, само ако държавите-членки разполагат с достатъчно гъвкавост за тяхното прилагане.
България отбеляза като положително въвеждането на доброволното прилагане от страна на земеделските стопани на еко-схемите в рамките на Първи стълб, но отбеляза, че реално опростяване би било въвеждането на възможността за доброволното им прилагане от страна на държавите членки в зависимост от резултатите в оценката на нуждите. Няколко държави, като Латвия, Литва, Кипър, Унгария и Полша, настояха за повече съгласуваност и избягване на препокриването между интервенциите по двата стълба на ОСП. Швеция предложи хуманното отношение да се включи като част от новите еко-схеми.
