ФНСЗ: Колективното трудово договаряне е алфата и омегата за справяне с последиците от кризата

Лилия Александрова
Лилия Александрова
5 Минути

В Европа се смята, че колективното трудово договаряне е алфата и омегата за противодействие и справяне с последиците от кризата, каза за „Агрозона“ Светла Василева, председател на Независимите синдикати в земеделието (ФНСЗ). В България обаче съвсем малка част от работещите в отрасъл „Селско стопанство“ са покрити от колективни трудови договори, сключени в отделни браншове и предприятия, по думите на Светла Василева. Общо сключваните колективни трудови договори и споразумения на ниво ФНСЗ са 43 броя, а покритието с колективни трудови договори на синдикалните организации, членуващи във ФНСЗ надхвърля 98%. Колективните трудови договори, подготвяни и сключвани от ФНСЗ, Браншовите синдикални съюзи, и синдикалните организации са на ниво отделен бранш от няколко икономически дейности и ниво предприятие.

Според доклад на Федерацията на независимите синдикати в земеделието, числеността на наетите лица в отрасъла относително се запазва в рамките 57-58 хиляди. Средномесечният брой на наетите по трудов договор в растениевъдството, животновъдството и спомагателни дейности лица (по данни на НОИ в края на 2018 г.) са 63 651 души /3,5% от общо наетите за страната/, като от тях 57 313 души са на пълен работен ден (или 90%). Средният осигурителен доход на наетите лица за същата година е 694,33 лв., което е 78% спрямо общия за страната среден осигурителен доход. Средна работна заплата в сектора за 2018 г. 905 лв. като бележи увеличение с 9,3 от предходната. За сравнение наетите работници в селскостопанския сектор на Дания са 52,2% от работещите в сектора, а в Германия те са 45,0%. Анализирайки статистическите данни за заетостта в сектора с тревога отбелязваме участието им в осигурителната система, като регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители осигурени за всички социални рискове, без трудови злополуки и безработица през 2018г. са 21 573 души със средномесечен осигурителен доход – 359 лв., осигурените само за пенсия земеделски стопани и тютюнопроизодители са 22 500 със средномесечен осигурителен доход – 358 лв.; работещите без трудови правоотношения в кооперациите са 938, със средномесечен осигурителен доход 274,27 лв., а наетите по трудов договор лица, които са осигурени задължително за всички социални рискове са 63 651 или общият брой на официално внасящите осигурителни вноски в селското стопанство е 108 662 от 2 802 898 осигурените лица /или 3,87% от общия брой/.Евростат, ЕС, Agrozona.bg

Законовият двустранен социален диалог и колективното договаряне изисква дееспособни партньори не само от страна на синдикати, но и от и страна на работодателите. За съжаление, в отрасъл „Земеделие” работодателските съюзи трудно се обединяват и структурират за национално представителство, въпреки че отрасълът първи се приватизира, първи смени собствеността и структурите на производство. В годините се създадоха огромен брой браншови организации, асоциации, съюзи, но само 3 от тях са членове на национално представителните работодателски организации, а именно Асоциацията на земеделските производители в България – АЗПБ, Националния съюз на земеделските кооперации в България – НСЗК и Българската асоциация на фермерите-БАФ.

Демографският и образователен профил на българските фермери не прави изключение от този в европейски план и е силно тревожен. Само 6,4% от българските фермери са на възраст под 35 години. Това показват данните в специалния доклад от 2017г. на Европейската сметна палата.

Според документа, българските фермери на възраст от 18 до 44 г. са 49 980. Броят на земеделските стопани от 35 до 44 г. е 13,2%, от 45 до 54 г. са 18,5%, делът на фермерите от 55 до 64 г. е 25,2%, а най-голям е процентът на земеделците над 65г. – повече от 36,7%. Близо 44% от работната сила в селата е с основно и по-ниско образование, около 8% от нея е със средно и висше образование. Управлението на отрасъла е поверено предимно на възрастни хора без аграрно образование, а 3,5% от управителите са със средно или висше селскостопанско образование.

Лилия Александрова е журналист в „Агрозона“ от 2013 г. Има магистърска степен по Международни отношения и бакалавърска степен по Бизнес администрация. Интересите ѝ са в областта на политическата интеграция и Европейския съюз, агропредприемачеството, образованието, труда и социалната политика.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА