28.5% от общия бюджет на ЕС са предвидени за земеделие
За Общата селскостопанска политика през следващия програмен период са предвидени 365 млрд. Евро. Това е 28.5% от общия бюджет, а намалението е с около 5 на сто спрямо текущия период, съобщи вчера Марина Бракалова,ръководител сектор “Земеделие и рибарство”в българското представителство в Брюксел. Тя уточни, че се запазва тенденцията за свиване на европейските средства, предвидени за земеделие и рибарство. Окончателно решение по въпроса за финансовата рамка на ОСП няма, всичко, което представяме, е текуща дискусия и преговорите са в ход.
В предложението на ЕК се очаква, че 25% от разходите трябва да бъдат отделени за цели, свързани с климата, уточни тя по време на форума „ОСП 2021-2027“, организиран от МЗХГ и Национална селска мрежа. Предлага се финансирането на Първи стълб да продължи изцяло с европейски средства, като по предложението има намаление за всички страни от 3.9% по отношение на общия бюджет. По отношение на Втори стълб има идея за редукцията на съфинансирането от страна на ЕС с по десет пункта за всички фондове. „Ако държавите-членки желаят да запазят нивото на средства, които са достъпни за подкрепа по ПРСР, трябва да поемат допълнителна финансова тежест на национално ниво“, уточни Бракалова.
Тепърва страните влизат в преговори по отношение на конкретните цифри. Позицията на България е за запазване на бюджета за ОСП€
Догонването на директните плащания продължава
Сближаването на директните плащания между държавите-членки също е част от преговорите по Многогодишната финансова рамка. ЕК предлага стъпка в посока сближаване, чрез намаление на бюджета на всички страни с 3.9% и увеличаване на пакета на държавите членки, които получават преки плащания под 90% от средното ниво. Предложението на Комисията е тези държави да получат допълнителна сума в пакета, така че поетапно всяка година те да стопят 50% от разликата.
В преговорната кутия за решения съществуват обаче още две опции – едната е за пълно сближаване с ускорен темп и другата за преустановяване на това сближаване. Това решение ще бъде взет в крайния етап на преговорите. България защитава позицията, свързана с по-амбициозен проект на сближаване.
Тавана –задължителен или доброволен
Предложението на Комисията е за задължителен таван на директни плащания от 100 000 евро и прогресивно намаление. В преговорната кутия по Многогодишната финансова рамка (МФР) ще се решава елементът на задължителност или доброволност. Съществува и опция за изключване на схемите за обвързана подкрепа преди прилагането на таван. Повечето държави – членки подкрепят доброволност при прилагането на тавана, има и големи страни, които настояват за задължителност. България подкрепя възможността за избор на държавите-членки по отношение на тавана.
Прехвърляне на средства между стълбовете
Предложението на комисията е за възможност за такава гъвкавост е 15% и още веднъж 15% към втори стълб, ако средствата се използват за цели, свързани с климата.
По-малко пари за слаборазвитите райони
Има общо намаление на финансирането по отношение на слаборазвити региони, към които спадат регионите в България.В също има запазване на процентите за подхода ЛИДЕР, както и „Партньорство за иновации“. Отново предстои дебат за този елемент, уточни Бракалова. Позицията на България е за запазване на сегашните нива на финансиране.
Правило за отчисление
Тук се определя дали да бъдат прилагани две или три години програмите по втори стълб след като приключи програмния период.
Преговорите по пакета започнаха на техническо ниво още при българското председателство, продължиха при румънското и финландското. От септември до края на тази година предстоят двустранни срещи с всяка държава и политически дебат на ниво външни министри и Европейски съвет с цел постигане консенсус по цялата преговорна кутия, където има елементи от всички политики. Позицията се очаква по прогноза до края на 2019 година, но има фактори, които да забавят тези решения.
Източник: ruralnet.bg
