Емисиите на парникови газове в ЕС от селското стопанство са намалели с повече от 20% от 1990 г. насам, но процесът е в стагнация от 2010 г. Все пак, тъй като селскостопанското производство продължава да се разраства, климатичният отпечатък на единица продукция продължава да се подобрява. Въпреки това е необходимо допълнително намаляване на емисиите, за да се постигнат амбициозните цели на ЕС за климата до 2030 г. – а именно постигане на поне 55% от емисиите до 2030 г. в ЕС. Тези изводи са направени в “Оценка на въздействието на ОСП върху изменението на климата и емисиите на парникови газове”. Документът е изготвен от консултанти по поръчка на Европейската комисия и не изразява официалното мнение на евроинституцията, се казва в прессъобщение.
Полезни практики
Като цяло експертите са на мнение, че ОСП е помогнала за намаляване на емисиите парникови газове. Смекчаването се постига главно чрез защита на съществуващите запаси от въглерод, най-вече благодарение на поддържането на постоянни пасища в комбинация с екстензивни системи за паша на добитък. Налице е потенциал за 
допълнително увеличаване на съхранението на въглерод в почвите на ЕС. По отношение на климатичната адаптация, тя се постига главно чрез подкрепа за разнообразието от култури и земеделски системи, инвестиционна подкрепа за адаптиране към новите климатични условия, ограничаване на ерозията на почвата и подобряване на устойчивостта на наводнения. По-доброто насочване на подкрепата за ОСП обаче би довело до повишаване на ефективността.
Мерките по Втори стълб, чието въздействие е било количествено измеримо- т.е. инвестициите във физически активи, инвестициите в развитие на горски територии, мерките за агроекология и климат, биологичното земеделие и плащанията по Натура 2000- са помогнали за намаляване на емисиите на парникови газове с 1,1%. Подкрепата за райони, изправени пред природни ограничения, помага за предотвратяване на изоставянето на земята и загубата на пасища, но положителното въздействие върху смекчаването на климата (например чрез защита на запасите от въглерод в почвите) не е гарантирано, тъй като зависи от практиките на земеделските производители на земята.
Ефекти от обвързаната подкрепа
Според анализа, доброволната обвързана подкрепа в животновъдния сектор има потенциала да благоприятства системите, които са икономически уязвими и важни за устойчивостта на територията. Те обаче могат да имат потенциално отрицателно въздействие, когато ефектите върху климата и потребностите от териториална адаптация не са надлежно взети предвид при проектирането на схемата.
Основният принос от обработваемите системи идва вследствие на подобреното управление на земите, подкрепено главно чрез ангажименти за агроекология и климат и мерки за биологично земеделие, както и благодарение на фиксиращите азот култури като люцерна и соя, подкрепени с мерките за озеленяване и свързаната подкрепа. ОСП обаче е постигнала по-малко намаляване на емисиите в интензивни пасища или обработваеми ферми. Подкрепата за райони, изправени пред природни ограничения, помага за предотвратяване на изоставянето на земята и загубата на пасища, но положителното въздействие върху смекчаването на климата (например чрез защита на запасите от въглерод в почвите) не е гарантирано, тъй като зависи от практиките, които земеделските производители прилагат върху земята.
Повече гъвкавост
Мерките за управление на земите, насочени към намаляването на ефектите върху околната среда, също допринасят за адаптирането към климата. Като цяло обаче държавите-членки не са създали достатъчно гъвкава Обща селскостопанска политика, която да позволи адаптирането й към местните условия, например по отоншение на кръстосаното съответствие. Поради това потенциалът на ОСП не се използва напълно. Повече може да се направи за разпространение на знания и съвети сред фермерите относно техники и практики за подобряване на климатичните показатели, препоръчват експертите.
Оценката установява, че мерките на ОСП са съгласувани по отношение на действията в областта на климата, но някои елементи от широкия дизайн на ОСП (напр. освобождаване на дребните фермери от екологизиране или доброволната обвързана подкрепа) не са напълно съгласувани с климатичните цели. Ориентираните към климата мерки на ОСП обаче са в съответствие с други политики на ЕС, насочени към изменението на климата.
