Националните стратегически планове са възможност да се намали административната тежест при управлението на средствата. Това каза Петер Яр (ЕНП, Германия), докладчик по Стратегическите планове, по време на дебатите при гласуването на пакета от реформи на ОСП 2020-2027 г. в Европейския парламент.
Германецът призова политическите групи да одобрят реформираната Обща селскостопанска политика. Предложението включва, бюджетът по еко-схемите да бъде 30% от този на страните-членки, както и 35% от бюджета да бъдат заделени за мерки свързани с изменението на климата. В новата ОСП се засилва принципът на условност, подобряват се определения като опазване на подпочвените води, посочи още Яр.
„Преминаваме към нов модел съсредоточен в по-голяма степен върху резултатите, като в същото време се дава повече свобода на държавите-членки.“
Улрике Мюлер (Обнови Европа, Германия) докладчик по ОСП
“Необходимо е преди всичко да мислим за 10-те милиона земеделски стопани в ЕС. На всички е ясно, че имаме нужда от семейните ферми. 8,5 млн. земеделски стопанства в ЕС са с размери под 70 ха – всички те разчитат на нас и ежедневно ни доставят висококачествени земеделски продукти. Имаме нужда от силно продоволствено производство, гъвкавост за държавите-членки и да се премахне подхода „един принцип за всички“ при прилагането и одита на средствата”.
Истинска, единна ОСП е много важна за цяла Европа. Необходимо е да се въведат сравними показатели за изпълнението на целите, което ще облекчи държавите-членки и земеделските стопани, по думите на евродепутата.
“Нашите стопани и сега гарантират защитата на околната среда и климата. За да се продължи това, имаме нужда от концепции на регионално равнище с принос на новите научни познания. Това е целта на така наречената нова еко-схема. Трябва да се намерят стимули за стопаните да прилагат зелените схеми. Всяко трето стопанство в Бавария изпълнява някаква еко-схема по Втори стълб, отбеляза германката”, каза още тя.
Ерик Андриу (С&Д, Франция), докладчик за Изменението на общата 
организация на пазарите
Този доклад предвижда по-добра реакция при кризи и по-добра ефективност. Селскостопанските пазари са структурно нестабилни, затова трябва да гарантираме помощта за фермерите, посочи той.
„Необходима ни е стратегия за действие на базата на ясни показатели за следене на резултатите. Трябва да има отчетност пред Парламента и Комисията. Ние предлагаме създаването на Европейска обсерватория за пазарите, която да събира информация за всички пазари“, обясни Андриу.
Докладът предвижда, ЕК да взима важните решения при кризи на пазарите за селскостопанска продукция. Стоките, които не отговарят на критериите за производство в ЕС не бива да се допускат на европейския пазар, категоричен бе фарнцузинът.
„Предлагаме да се включи в етикета на вината информация за калориите“, отбеляза още той.
Друго предложение в доклада е, да се положат повече усилия за подобряване функционирането на междубраншовите организации, за да има по-ефективни дейности.
Томас Здеховски, докладчик от Комисията по бюджет:
“Лисабонският договор предоставя на Европейския парламент една важна роля, а именно да осъществява контрол на бюджета на ЕС. Не можем да приемем, че има институции в ЕС, които гледат на бюджетите, които получават като на подарък. Тази година в комисията по бюджет и контрол решихме единодушно да не подкрепим освобождаването от отговорност за две институции и една от тях е Европейският съвет, където за съжаление независимо от положените усилия не можехме да постигнем съгласие относно отпадането на отчетността”, посочи евродепутатът.
Другата институция е Европейският икономически и социален комитет, допълни той.
“Очевидно в диалога с нас по повод недостатъците те не можаха да дадат отговори на нашите въпроси е не бяха в състояние да предприемат мерки. Това не ни убеди, че така може да се защитят интересите на европейските граждани. Трябва да излъчим ясен сигнал и да посочим, че ЕП няма да търпи никой да се отнася несериозно към европейските фондове”, каза още той.
