Според учени от 4 института фокус при внедряването на подобни технологии трябва да са малките стопани
Дигитализацията намалява равнището на разходите в пъти и по този начин печалбата, която се реализира, е стимул да внедряването им, е един от основните изводи от проекта „Теоретични модели за развитие на дигиталното земеделие” – ДИАГРО, посочи неговият ръководител проф. д-р Димитър Николов от Института по аграрна икономика. В проекта, който се фокусира върху внедряването на дигитализацията в стопанствата у нас, участват още Аграрен университет – Пловдив, Институтът по животновъдни науки – Костинброд и Нов български университет. „Дигитализацията може да се осъществи на база на чисти пазарни модели и една добра информираност и знания от страна както на земеделските производители, така и от фирмите, които предлагат такива услуги, които биха могли да повишат проникването на такива услуги и сред най-малките стопанства“, коментира проф. Николов. Проучването стига до извода, че има четири модела на внедряване на дигитални решения в стопанствата – абонаментен модел, при който при месечна или годишна такса се получава достъп до определена услуга или продукт; експлоатационен модел, при който се заплаща само използваната услуга или продукт; резултатен модел, при който се търсят резултати и т.нар. съвместен модел, при който се споделят активи за развитие на отделните стопанства и перспективен модел, при който се добавя стойност на стандартните продукти от използването на дигитални технологии.
Това е и най-високо оценения модел, каза гл. ас. Д-р Красимир Костенаров от НБУ. „Най-висока оценка получава перспективнитя модел, който има оценка от 31%, следван от резултатният модел с 28,8%, съвместният – 17,3% одобрение, експлоатационният модел с 14,4% и абонаментният модел – с 8,5%.
Според учените заради големите вложения голяма част от малките стопани трудно имат достъп до подобни услуги и технологии, но има създадени инструменти, които могат да се ползват от земеделските производители, уточни проф. Божура Фиданска от ИАИ. „В Планът за възстановяване и устойчивост има бюджет за дигитални технологии и са включени всички земеделски производители, каза тя, има предвидени инвестиции и за широколентов интернет и др. Отделно в ПРСР има отделени няколко мерки, по които стопаните могат да се възползват да организират своята дейност.“, каза още проф. Фиданска.
