Днес съвпадат три празника и всеки българин може да избере кой от тях да празнува. Това са църковният празник за успението на Свети Кирил Славянобългарски, празникът по стар стил на Свети Трифон Зарезан, честван като Ден на лозаря, и празникът на Свети Валентин. На днешния ден е и Голяма Задушница, когато християните извършват помен за душите на своите починали близки.
Денят на лозаря – Трифон Зарезан, е посветен на труда и любовта на българите към лозата, гроздето и виното. За първи път този празник започва да се чества официално у нас през 1962 г. на деня на Свети мъченик Трифон. Тогава с постановление на Министерския съвет е обявен за професионален празник на лозаря.
С въвеждането през 1968 г. на Григорианския календар от Българската православна църква, църковният празник за Свети Трифон Зарезан започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря – на 14 февруари. Според българския обичай, в празничния ден селските стопани излизат на полето и зарязват няколко пръчки, поливат корените на лозата с вино и благославят: “Колкото капки, толкоз коли грозде”. Кулминацията на празника е избирането на “цар на лозята” – обикновено това е някой добър стопанин, който се смята за късметлия, за да може по време на неговото “царуване” да се роди обилен плод.
На 14 февруари Българската православна църква отбелязва църковния празник за успението на. Константин Философ, наречен Кирил, произхождал от семейството на знатните солунски славяни – Лъв и Мария. Учил е в Магнаурската школа в Цариград. Завършил е образованието си с прозвището “философ” и бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия.
На него били възлагани различни поръчения с обществен характер. Отегчен от суетата на този свят, Константин, избягал тайно в манастира на малоазийския Олимп при своя брат Методий, където създали славянската азбука и превели свещените книги на Православната църква на езика на солунските българи. Кирил починал в Рим на 14 февруари 869 г. и бил погребан в църквата “Свети Климент Римски”.
Свети Валентин е роден в Италия и е бил християнски епископ. Живял е по времето на император Марк Аврелий Клавдий Втори. Когато императорът забранил на войниците си да се женят с идеята, че като нямат семейство, ще са по-самопожертвователни в битките, войниците християни тайно били венчавани от епископ Валентин. Заради това впоследствие той е обявен за закрилник на влюбените. Обезглавен е през 270 г. заради непреклонната си вяра в Бога, а много скоро след това е канонизиран.
Празникът 14 февруари, посветен на Свети Валентин, започва да се чества през 14-ти век. На този ден влюбените изразяват любовта си един към друг, като си изпращат поздравителни картички и бонбони във формата на сърце. Обичайно е да се подаряват и цветя.
Днес е и първата Голяма Задушница през годината, в деня преди Месни заговезни. На Голяма Задушница християните извършват помен за душите на починалите. Според православието днес е един от трите дни в годината, в които мъртвите слизат обратно в гробовете си и е ден за почит към тях.
На Голяма Задушница се приготвят варено, подсладено жито, хляб и вино. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Житото е символ на възкресението, защото по думите на Св. Павел житното зърно не може да оживее, ако първо не умре. Виното е символ на кръвта на Иисус Христос.
Запалването на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът означава чистата молитва, а цветята – добродетелите на починалия. Голяма задушница винаги е в деня преди Месни Заговезни, седмица след които започна Великденският пост. /БТА/
