Дървената пепел е отличен калиев тор, не я хвърляйте

Паулина Йоргова
Паулина Йоргова
3 Минути

Дървената пепел от печката или камината е отличен калиев тор. През тази зима изгорихме доста дърва, дано предвидливите да са събрали пепелта, а за пропусналите – ще има още студове и запалени печки. пепел-3В нея се съдържа още фосфор, калций, магнезий. Освен това е напълно без пари, а и ще е винаги под ръка.

Внимание! Трябва да се използва само пепел от естествена дървесина, а не отпадъци от лакирани или боядисани дъски. Те съдържат химикали, които може да повлияят на растежа на растенията.

Необходимо е обаче да се определи място, където да се складира пепелта. Дъждът и снеговете напълно ще измият калия и после наторяването няма да има никакъв ефект. Ако нямате навес е необходимо купчината с пепел да се завие добре с найлон, така ще опазите полезните вещества на пепелта. Тя е най-богата, ако сте изгаряли слънчогледовите стъбла, тогава калият е 20 % . Трябва да знаете също така, че светлосивата  пепел е по-хубава от тази, в която има останали черни въгленчета.

В градините с песъчлива почва, пепел се влага през пролетта с първото окопаване около растенията. В случай, че почвата ви е глинеста, пепелта се влага в края на есента. Това ще помогне да се балансира нивото на киселинност на почвата. Дозата е 100 г на квадратен метър.

Дозите:

пепел-2
Още малко полезни “пепеливи” съвети от Милен Стоянов, един от най-успешните биопроизводители в България Милен Стоянов: Пепел от печката пази доматите от мана

 

 

Пепелта се ползва в малки количества, след разстилане се покрива с тънък слой почва и леко се овлажнява. Необходимото количество е около 10 г пепел на малко растение. Изключение правят тиквички и краставички, които имат нужда от 12-15 г пепел и картофите, за които трябва да се осигурят по 50 грама пепел. Около храстите – малина, къпина се внасят 50-70 г пепел и около 100 г на плодно дръвче. За да измерите по-лесно количеството трябва да вземете предвид, че една супена лъжица пепел е около 6 грама.

Паулина Йоргова е завършила икономика на аграрното производство в УНСС и вече повече от 20 години пише за бизнес и финанси, като селското стопанство винаги е било нейния любим ресор. Интересът към тази тематика е основната причина да стане част от екипа на „Агрозона“, където работи като главен редактор от април 2016 година. Развитието на българските села и животът на хората в тях са част от темите, които са свързани с личните и професионалните и интереси. Мечтае някой ден да се завърне към корените си в Добруджа и да работи за добруването на родния си край.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА