Българското оризопроизводството е съсредоточено в Пловдивския регион, като от засетите с културата площи в България през тази година, в размер на 101 700 дка, над 75 000 дка се намират в Пловдивското поле. За Кампания 2017 субсидии по СЕПП са получили 114 земеделски стопани, на обща стойност близо 1,5 млн. лв. Това съобщи директорът на ОД на ДФ „Земеделие“ Йосиф Ячев по време на инициативата „Дни на отворени врати“. Той поясни, че в България оризът не е признат за чувствителен продукт, което означава, че оризопроизводителите получават субсидии на декар като всички останали производители на различните видове зърнени култури.
От областната дирекция на фонда организираха посещение на стопанство с оризови насаждения в гр. Раковски. Негов собственик е земеделският производител Петър Инджов, който отглежда ориз на 5000 декара и още толкова с различни други зърнени култури. Уникалното при него е, че той стопанисва и три язовира, които въпреки административните трудност, помагат значително в отглеждането на тази култура.
Както е известно, оризопроизводството изисква специфични условия за отглеждане, свързани с използването на поливни води и съществуването на напоителни системи. Едно от най-големите предизвикателства при отглеждане на културата е жътвата. Поради специфичната технология, площите обикновено са силно преовлажнени, което налага използването на по-специална техника. Мерките от ПРСР 2014 – 2020 дават възможност за закупуване на нужната техника за засяване и прибиране на оризовата реколта, както и създаване на помещения и предприятия за обработка на продукцията.
“Оризът тази година е с отлична реколта. Нивата на изкупните цени са средни. Ние работим основно с традиционни партньори, както от страната, така и от чужбина”, обясни Петър Инджов.
“От няколко години насам използваме италиански сортове ориз. Те са по-лесни за отглеждане и жънене, а вкусовите им качества не отстъпват на традиционните турски сортове. Средният добив зависи най-вече от слънчевите дни през лятото, както и от доброто напояване”, каза още производителят.
“Големият проблем при нас, както и при много други земеделци, е напояването. Аз стопанисвам три язовира, но според правилата, трябва да плащам за напояването на всеки декар земя. И не само това, ами цените са изключително високи – около 10 пъти повече спрямо гръцките колеги. 
Трябва да се регламентира по-добре между различните институции въпросът с напояването на земеделските площи. Защото при сушави години, единственото спасение за реколтата е напояването”, коментира Инджов.
Особено впечатление събра експертът от ДФЗ Владислава Казакова, която прекара над час в един от комбайните, докато се прибира продукцията. Това може да се определи като добър пример за сътрудничество между администрацията и производителите в различна от документалната среда.
