Зам.-министърът на земеделието и храните Бюрхан Абазов участва в заседанието на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, което се провежда днес в Брюксел, предадоха от пресцентъра на МЗХ. На срещата ще бъдат обсъдени въпросите за схемата за помощ във връзка с доставката на плодове и зеленчуци, и мляко в учебните заведения. Предвижда се министрите да дискутират бъдещето на сектора на млякото и млечните продукти предвид отпадането на млечните квоти през 2015 г.
До 2015 г. в ЕС ще действат млечните квоти – механизъм за превенция на свръхпроизводството на мляко и за поддържане на стабилни изкупни цени. България има право да произвежда близо 1 млн. т краве мляко годишно. Вместо това, страната е на последно място по изпълнението на квотите, според статистиката за 2012-2013 г. За този период са изпълнени само 44,7% от определените за страната количества, пише “investor.bg”.
Фермери твърдят, че по принцип млекопреработвателите декларират желание да преработват българска суровина, но реално купуват мляко от Европа, защото си спестяват усилията да обикалят планинските села и дребните стопанства. Освен това европейската суровина е снабдена с необходимите сертификати за качество. След 2015 г., когато няма да има квоти, държавите с модерни ферми планират да увеличат производството на краве мляко и да изнасят в други страни, включително и в България.
Според Гръцкия център за анализи и прогнози в агросектора с отпадането на млечните квоти през 2015 г. производството на мляко в Румъния и Полша ще нарасне значително, което може да предизвика засилен внос на млечни продукти към балканските страни. Свръхпредлагането естествено ще предизвика дъмпинг на пазарите в България и Гърция, което ще се отрази негативно върху животновъдството в тези държави заради очаквания спад в изкупните цени на млякото.
Диляна Славова, председател на Националната асоциация на млекопрераобтвателите, сигнализира, че при падането на квотите ще бъдем залети не само от мляко, но и от евтини млечни продукти и ще има фалити – както на фермери, така и на преработватели. Държавите, които имат потенциал за износ, освен Румъния и Полша, са Унгария, Дания и Холандия.
Освен това няколко промени в законодателството и пазара поставят под въпрос бъдещето на млечния сектор в България. Остават само една – две години, през които фермите да се модернизират и да окрупнят производството си, а други отсрочки няма да има. До края на 2015 г. малките ферми за производство на краве мляко, които не отговарят на европейските норми за хигиена, могат да работят при сегашните условия и да се опитат да се модернизират. България договори последната отсрочка (дерогация) за тези ферми с Брюксел.
Прави се и опит да се изсветли секторът с промяна в Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на ЕС, приет на 1 ноември 2013 г. Бяха въведени задължителни писмени договори между фермери и изкупвачи за доставка на суровото мляко. По-важната промяна е законодателното уреждане на възможността млекопроизводителите от дадена област да се сдружават, с цел да преговарят за по-високи цени с изкупвачите.
