Бубарството преди години е било добре развит отрасъл у нас. Практикувало се е в отдалечени райони на страната, където поминъкът е ограничен. Така хората по селата имали източник на доходи, съответно и стимул да останат по родните места, разказа за „Агрозона“ Светослава Диева от копринена ферма “Буболинка”. Светослава се занимава с бубарство вече шеста година в ивайловградското село Мандрица. Въпреки че имало и други желаещи бубари, тя се определя като единствения ентусиаст, отглеждащ по-мащабно буби в района, който иначе само преди десетилетия бил прочут с бубарството.
Назад към детството, напред към селото
Самата Светослава изоставя динамичния живот в София, за да се отдаде на упорит труд в ивайловградското село. Към бубите се насочва заради топлите спомени от детството си – семейството й се занимавало с бубарство. Каузата й е да запали повече хора и да се възроди традицията. Затова е направила сайт, в който споделя опита си. Казва, че има интерес. С нея се свързвали хора от различни краища на страната. Знания за отглеждането на пашкули обаче у нас е трудно да се добият. Самата Светослава е започнала да се учи от книга. Признава, че я е прочела няколко пъти, затворила я е и започнала собствените си опити в бубарството. Въпреки натрупания вече опит твърди, че и днес има много тънкости, които не е усвоила. Наред с успехите, към момента е претърпяла и много загуби – унищожени черничеви градини, замърсени листа с химически препарати. Затова в практика се превърнало да подари на желаещите да навлязат в бубарството по няколко буби, за да се научат първо как да ги отглеждат. Много от хората, които проявявали интерес към бубарството, били млади и без опит в отглеждането на пашкулите.
Към момента дамата единствено влага средства в бубарството. Инвестирала и собствени средства от други препитания. Не може да се издържа от него, тъй като по думите й, в момента у нас няма кой да изкупува копринените пашкули. Затова и тя експириментира. Целта й е да затвори цикъла и да започне сама да произвежда нежната тъкан. Произвоството на фината тъкан обаче е сложен процес и усилията на Светослава Диева са посветени и на изучаването му. А това също не е никак лека задача, разказва тя – повечето от добрите специалисти по свилоточене у нас, за съжаление, вече не са между живите. За момента тя разчита на познание от стари книги. Намерила е една от -51 година, в които процесът бил подробно описан.
За печалба е нужно сдружаване
За да бъде възможно изкарването на средства от бубарство, е необходимо производство на по-голямо количество пашкули, и съответно сдружаване, коментира Диева: „Това като самостоятелно производство много трудно би се реализирало и продължавам да търся съмишленици от цяла България, защото бубарството може наистина да носи доходи при добра и стройна организация. “
„Има варианти да се търсят клиенти в чужбина, когато се предоставят сериозни количества. Не може да отидем на преговори за износ на сурова коприна, при условие, че произвеждаме 10 кг годишно. Трябва да съберат повече хора, които да вярват в това начинание, да са готови да инвестират време и пари, за да възродим този отрасъл.“ Светослава казва, че дори би изкупила отгледаните пашкули от производители у нас, би съдействала и с опит и препоръки.
За възраждане на отрасъла у нас, по думите на Диева, е необходима подкрепа от държавата, каквато към момента нямало. За бубарство у нас не се плащали нито държавни помощи, нито директни плащания по линия на ОСП. За сравнение бубарите в съседна Гърция се ползвали от евросубсидии. У нас единствената подкрепа, която могат да получат ентусиастите, решили да се занимават с бубарство, била за създаване на черничеви градини по ПРСР.
Уроци от опита
Преди да се захванат с отглеждане на буби, стопаните трябва да имат черничева градина, от която да се снабдяват с огромно количество листа – храната на бубите. „За съжаление голяма част от черничевите градини в България са унищожени, изоставени и не са в добро състояние. Тоест ако някой иска от догодина да започне да гледа копринени буби, трябва още от тази година да започне с подготовката на самите черници.“, съветва Диева.
Една черничева фиданка започва да дава достатъчно листна маса след 5-тата година. През различните възрасти бубите се хранят различно като най-много консумират в последните 10-15 дни от отглеждането, известни като „голямо хранене“. На пазара имало и изкуствени храни за буби, но Светослава казва, че за нея те не са вариант, тъй като количествата, от които бубите са нуждаят, са големи, а цената на черничевото брашно е висока.
Особено важно е, че черничевите масиви не трябва да са в близост до земеделски земи, които се третират с химически препарати, тъй като копринените буби са изключително чувствителни на химикали. Поради горчив опит Светослава се е отказала от опитите си да отглежда буби в района на Пазарджик. Отрасълът може спокойно да се развива в планинските части на страната, където няма големи земеделски производители, посочва дамата.
Ключово за успеха на начинанието е да бъдат подсигурени подходящи помещения. Те трябва да са проветриви, добре осветени и отоплени, хигиената да е на ниво. Нужната температура е между 26 и 28 градуса в началния етап на отглеждане на бубите и около 23-24 градуса в по-късен етап. Тя обаче не трябва да пада под 20 градуса.
Материал от Китай
Към момента Светослава внася бубени семена от Китай. Те, по думите й, са продуктивни, но доста претенциозни към условията на отглеждане, а не като тези, отглеждани преди десетилетия у нас. Затова е трудно да се възроди бубарството в едновремешните бубарски къщи. Климатичните условия в страната са много по-добри от тези в Китай, казва стопанката и допълва: „Може да сме по-малки като производители, но качеството на българската коприна е било на много високо ниво.“ Капацитетът на стопанството й е до 85 кутийки, но те не се залагат едновременно. Наведнъж могат да се гледат до 20 кутийки буби. За изхранването им Диева разчита на между 200 и 300 дка стари градини, които тя години наред подновява. Направила и собствени градини.
И на фона на повечето земеделски производители у нас, които страдат от липса на помощници в труда, Светослава разказва, че различни хора от Мандрица и Ивайловград й помагат който както може. „Всичките се радват много на желанието и ентусиазма ми.“, споделя тя. Случвало се дори възрастни жени да й носят черничеви клонки. Самата Светослава е осигурила и 3 работни места в стопанството си.
За да могат все пак посетителите на Мандрица да се докоснат до бубарството, Светослава е отворила за посещение с демонстративна цел стара бубарска къща в селото. За съжаление българската копринена пеперуда вече я няма, констатира Диева. По думите й тя била изключително устойчива, но вече е изгубена като генетичен материал.
Пашкулени факти
Навремето копринените буби били отглеждани по дърветата както живеят обикновените гъсеници, разказа Светослава Диева. „Торта от копринените буби е най-чистата тор. Тя е изключително богата на вещества, които подхранват почвата.“, каза тя. Затова именно тор от копринени буби била използвана за възстановяне на почвата в миналото, когато в Китай имало много сериозен проблем с почвеното плодородие.
А как била открита коприната? Една от китайските принцеси разглеждала пашкул, когато случайно го изпуснала в чашата си чай. Тогава вижда, че от него излиза тънка нишка.
Коприната е един от най-добрите материали за изработване на дрехи, тъй като в самите копринени нишки не се развиват бактерии, каза още Диева. По думите й в момента имало разработки за използване на копринени протеини в медицината, тъй като те се усвоявали много добре от човешкото тяло.
Анета Стефанова
Материалът е публикуван в списание “Агрозона”
