Според БСК предложените санкции за нарушаване на разпоредбите на закона – до 2 процента от миналогодишния оборот, са несъразмерни спрямо защитавания от закона интерес
Българската стопанска камара (БСК) не подкрепя предложения Законопроект за надценките на хранителните продукти и го намира за антипазарен и неконкурентен. Камарата поддържа вече изразените становища на Сдружението за модерна търговия и на браншовите организации в областта на производството на хранителни продукти и призовава Министерството на икономиката и индустрията да оттегли проекта за закон. Това се посочва в становище на Камарата, адресирано до премиера и ресорните министри, публикувано на интернет страницата на организацията.
Според БСК законопроектът предвижда мерки, които няма да постигнат предвидените от Министерския съвет цели. Също така, при изработването му не са взети предвид рисковете, които може да възникнат от намесата в пазарите на търговия с храни от малката потребителска кошница.
Предложеният проект за Закон за надценките на хранителните продукти предвижда ограничения върху ценовото определяне от страна на търговците на дребно с годишен оборот над 30 милиона лева, изразяващо се в определяне на горна граница за прилаганата от тях надценка на поне един продукт от видовете храни, за които ще се отнася.
Към настоящия момент съществуват различни пазарни реалности от тези, които са послужили за оценка на въздействието на законопроекта, смята Камарата. В резултат на това, стойностите, послужили като аргумент за внасяне на законопроекта, включително и нивото на инфлация, според организацията вече не са актуални и това поставя под съмнение необходимостта от приемането на такъв закон.
Законопроектът предвижда ограничение на пазара на дребно на стоки от малката потребителска кошница, които да доведат до ограничение на повишаването на цените. Тази част от веригата за доставки, обаче, не е определяща за възникналото поскъпване, посочва в становището си Камарата. Според БСК то е резултат основно от поскъпването на цените на енергията и суровините за производството на тези продукти. Поради тази причина, предвидените мерки биха имали много ограничено въздействие върху ценовите равнища на продуктите в малката потребителска кошница.
Според Камарата законопроектът не може да постигне целта – запазване на покупателната способност на потребителите с ниски до средни доходи, доколкото голяма част от тях живеят в по-малки населени места. В същото време, адресати на законовите задължения са търговци на дребно с годишен оборот над 30 милиона лева, чиито магазини са разположени основно в по-големите градове. Затова, според Камарата, предложените норми ще имат много ограничено въздействие върху покупателната способност на тези потребители.
Съществува риск предложените разпоредби да повлияят неблагоприятно върху конкуренцията в пазарите за търговия на едро със съответните стоки, посочва в становището си БСК.
Прилагането на предвидените мерки може да доведе до укрепване на пазарните дялове на определените от търговците на дребно доставчици, доколкото ще гарантира, че техните стоки се продават на по-ниска цена. Обстоятелството, че тези стоки ще получат и специално означение, също ще им предостави конкурентно предимство. В резултат от това, предприятията-доставчици ще се съревновават предимно ценово, за да бъдат определени за “привилегировани” доставчици, което може да доведе както до влошаване на качеството на предлаганите стоки, така и до пазарни злоупотреби, изразяващи се в определяне от страна на доставчици с пазарна мощ на изкуствено ниски цени, имащи за цел да изключат конкурентите от пазара, опасяват се от Камарата.
Съществен недостатък при изработването на законопроекта е липсата на съгласуване с Комисията за защита на конкуренцията. От БСК обръщат внимание, че такова становище е поискано от КЗК и Комисията се е произнесла с решение № 23 от 10 януари 2019 г. с отрицателно становище по идентичен законопроект – Проект на Закон за допълнение на Закона за защита на потребителите със сигнатура № 854-01-79 от 31 октомври 2018 г.
Според БСК предложените санкции за нарушаване на разпоредбите на закона – до 2 процента от миналогодишния оборот, са несъразмерни спрямо защитавания от закона интерес.
Проектът на Закон за надценките на хранителните продукти бе публикуван за обществено обсъждане на интернет страницата на Министерството на икономиката и индустрията през първата половина на май.
С приемането на Закона ще се адресират проблемите, свързани с високата инфлация и намаленото потребление на хранителни продукти, като се определи временно таван на надценките за поне един артикул от най-ниския ценови диапазон на съответна група продукти, посочват вносителите му.
