Единствената ферма за щрауси в Европа, където най-голямата птица в света е на една ръка разстояние, се намира близо до курортното градче Долна Баня, Софийска област. Тук тези птици с праисторически вид често проявяват дружелюбен характер и са свикнали с човешкото внимание. „Направихме фермата от отворен тип, за да могат хората да се доближат до животните. Никога няма обаче да позволим на гости да влязат при черен щраус, 
защото са агресивни, особено ако има яйце.“, казва Елмира Димитрова, която основава фермата преди около 13 години. След като пътува и работи на всички континенти, решава, че най-хубаво е в родната страна. Елмира е родена в София, но мястото, където се намира днес фермата в Долна Баня я привлича с великолепната природна гледка. Това било решаващо, за да реши заедно с партньора си Иван да изградят фермата тук. Първоначално купуват 6 дка, а сега са ги увеличили на 17 дка, които включват соларен парк.
Забавление и животновъдство
Водещо в концепцията при основаването на фермата, по думите на Елмира, е съчетанието на ферма с атракционно място. Гостите тук могат да бъдат разведени в стопанството, а за най-малките е интересна възможността да погалят огромните птици, които са от породата Черен африкански щраус. Птиците виждат в черно-бяло, докато щраусите различават цветовете и любимият им е жълтият. Всеки щраус си има характер. Първите 11 щрауси от породата Черен африкански щраус стопанката взима от Австрия по препоръка на Николай Чаталбашев от смолянския офис на Изпълнителна агенция по селекция и репродукция на животните.
Ценна птица
Почти всяка част от щрауса е ценна, казва стопанката и посочва за пример, че 1 кг мас, която се ползва в медицинската и разкрасяващата козметика, струва 300 лв. Едно животно дава не повече от 8 кг мас. „Причината да продаваме лимитирано количество козметика е недостигът на мас. Опитвала съм да купувам мас от Гърция, но те са некоректни, не умеят да събират 
чиста мас без кръв. Няма аптека, която да не иска нашите продукти. Чистата мас помага при псориазис, атопичен дерматит, тежка себорея на главата, за зарастване на следоперативни рани, при стрии и за намаляване на белези по кожата. Щраусовата мас няма мирис като свинската и на стайна температура остава в течно състояние. Според научни изследвания в щраусовата мас не се развиват микроорганизми и нейният срок на годност е 3 години. За сравнение свинската мас има една година трайност.
Във фермата в Долна Баня има достатъчно място за движение на щраусите, които по природа бягат бързо – с до 78 км/ч и разкрачът им достига 3 м. Плашат се лесно и най-често причината за смъртта на щрауса е сърдечния удар. „Не се впечатляват, когато гърми при дъждовно време, но ги плаши всеки шум, предизвикан от човешка дейност. Случвало се е когато се уплашат и побегнат изведнъж, да счупят крак или врат и тогава се налага да ги ликвидираме.“, разказва Елмира и обяснява още, че близо до фермата се намира летище за любителска авиация и маршрутът при кацане на самолетити първоначално преминавал над фермата. Загубили няколко щрауса преди да говорят със собственика на летището да промени маршрута на самолетите.
Търсачи на вода
„Животните не са глупави.“, категорична е Елмира. „Има много ситуации, в които те трябва да съобразят как да се предпазят. Нашите щрауси могат да снасят яйцата си навсякъде, но след това ги търкалят до дърветата с цел да ги предпазят от нас хората. В пустинята няма щрауси, които да пият от общия водоем, защото е опасно. Имат способността да откриват влагата под пясъка, започват да копаят с човка и се хранят с пясък. Местните хора в Африка не са мислили, че когато заровят глава в пясъка, щраусите се страхуват, а взимали 
лопати и понякога откривали подпочвени води.“, казва тя и допълва: „Щраусите също са много любопитни животни. Пет месеца една женска не докосваше храна и когато я умъртвихме, в стомаха й намерихме бутилка с минерална вода.“
„Ние не продаваме големи птици, защото сърцата им не издържат при транспортиране, а едно бебе струва 250 лв.“, разказва Елмира. Първото си яйце щраусът снася през третата година от живота си, след това на два месеца по едно. Ако зимата е сравнително топла, снасят по-често. Когато се отглежда на малка територия, птицата наддава бързо на месо. „Това е едно от най-дълголетните животни на планетата. Поради факта, че не боледуват често, могат да доживеят до 70 години във фермата. Нашите проблеми са най-вече през зимата, когато е хлъзгаво, тъй като това е единственото пернато животно с два пръста на краката и петата им е във въздуха.“ „Имат силно развит слух, от 3 км разстояние разпознават буса ни, когато идва към фермата. Не можеш да се скриеш от щраус, зрението им обхваща радиус от 180 градуса.“, разказва Елмира.
Икономично меню
„Щраусите като цяло ядат малко. Малинка е много лакома, тежи 170 кг, а яде само 1 кг фураж на ден.“, обяснява стопанката и допълва, че тези животни имат същото меню като останалите пернати в едно селско стопанство, но не боледуват от птичи болести. „Те не усвояват полезните съставки в храната както останалите птици. Не може да им дадем дори добавки калций и витамин С или Д. На бебетата щрауси антибиотикът действа смъртоносно – натрупва се в мускулатурата и се парализира. Веднъж дадох на 8 малки антибиотик, какъвто се дава на кокошките, и всички умряха.“, казва Елмира.
„Искаме да направим кланица във фермата, но за съжаление изискванията правят това невъзможно. В България дали ще заколиш едно животно на ден или повече, изискванията са едни и същи. До кога няма да се прави разлика между малкия и индустриалния бизнес!? За съжаление чиновниците си вършат работата без да вникват в същността на различните видове бизнес. До преди години дори административно водеха щрауса като едър рогат добитък, защото бил животно над 150 кг. Не е честно.“, разочарована е Елмира. Щраусово месо може да се купи директно от фермата с протокол за качество, издаден от кланица. „Ресторантите искат да ни задължат с договор за количества поне 30 кг на месец, но един щраус тежи 200 кг живо тегло, а месото е максимум 45 кг., не можем да ги осигурим.“, казва тя.
Със собствени средства
В просторния ресторант към фермата панорамната гледка е великолепна, но си струва и да се опитат рецептите, приготвени от местни хора. Тук правят задушена щраусова пържола от бут, приготвена на бавен огън. Рецептата е на управителката на фермата Зоя Кьосева, съпруга на стар ловджия. Първо месото се задушава или „запечатва“ на тиган, после се слага заедно с мазнината от тигана в глинен съд с похлупак, добавя се цял картоф, цял морков, кромид лук, дафинов лист и други подправки. Сервира се с бяло вино, защото месото е тъмно, разказва стопанката на фермата. Качеството на щраусовото месо може да се сравни с дивечовото. Екзотично и скъпо е в сравнение с другите птичи меса. По съдържание на мазнини и холестерол се доближава до телешкото, но е по-диетично.
Цялата ферма и ресторанта към нея са изградени със собствени средства и кредити на семейството. Най-големите разходи в този бизнес не са за птиците, а за строителството и логистиката, посочва Елмира. „Не сме предполагали, че ще имаме толкова трудности с 
прокарването на ток и вода.“, признава стопанката и допълва, че строителството на фермата е изпълнил сам партньорът й Иван с логистичната помощ на хамали.
Любимците на модната индустрия в древността
Щраусите са едни от най-старите птици на Земята. Първата ферма за щрауси е направена в Египет по времето на Клеопатра, според Уикипедия. Легендарната владетелка е искала щраусовите пера, които лесно поемат боите, да бъдат част от пищните й тоалети. От големите пера са направени първите климатици за фараоните. От тях става не само красиво ветрило, а и качествени четки за боядисване или за почистване на прах. Първите писалки, използвани от хората, са направени от щраусови пера. На всяко крило Черният африкански щраус има по 12 пера, като при женските са шарени, а мъжките имат едноцветни. Сменят ги през лятото. В Рио де Жанейро използват около 7 тона щраусови пера за карнавалните си костюми.
Щрауси по нашите земи
Преди около 7 млн. години щрауси, но от друг фосилен вид, са обитавали днешните български земи. В късно-миоценските палеонтологични находища при с. Калиманци, Мелнишко и гр. Хаджидимово са намерени костни останки от каратеодоров щраус (Struthio karatheodoris), който бил значително по-едър от съвременния африкански щраус.
Стъпалата на щрауса са пригодени за бързо тичане на дълги разстояния в пустинята. Защитават се от лъвове и тигри, като ритат напред и надолу, за да пречупят гръбнака на хищника. В открито поле дългата шия на щрауса и малката му глава действат като перископ, обръщайки се на всички страни за непрекъснато наблюдение на полето, докато голямото му тяло остава скрито зад храсти и скали. От това умение се възползват косвено други животни, които също търсят безопасност от хищници.
Събирачи на диаманти
През 20 век птиците били масово избивани, тъй като в стомасите си имали значителни количества диаманти. Обичали да кълват пясък и други камъчета, и заедно с тях поемали скъпоценните камъни. Днес щраусите са най-рядко срещаните животни в Африка. Защитен вид са в Югозападна Африка и Ангола, и фермерите получават средства, за да ги отглеждат.
