ЕС все повече зависи от биомасата за материали и енергия
Нова оценка на биоикономиката на ЕС показва, че макар ефективността на ресурсите да се подобрява, нараства натискът върху екосистемите от горското и селското стопанство.
Биоикономиката обхваща всички сектори и системи, които разчитат на биологичните ресурси. Оценката на напредъка и тенденциите в биоикономиката на ЕС, извършена от JRC, потвърждава констатациите в доклада на ЕС за напредъка в областта на биоикономиката, че е необходима по-добра координация на политиките, за да се отговори на многобройните видове натиск върху земята от търсенето на биомаса.
Това показва необходимост както от намаляване на потреблението, от една страна, така и от друга, от тласък за иновации и преквалификация на работната сила, за да се постигне по-ефективно производство и да се подобри възстановяването и повторното използване на биомасата.
Оценката “Тенденции в биоикономиката” е първата от поредицата, основана на системата на ЕС за мониторинг на биоикономиката, разработена от JRC за проследяване на икономическия, екологичния и социалния напредък към устойчива биоикономика. Системата за мониторинг и докладване са ръководено от JRC действие на актуализираната стратегия на ЕС за биоикономика за 2018 г.
Пет цели
Оценката обхваща петте цели на стратегията за биоикономика: Гарантиране на продоволствената и хранителната сигурност; Устойчиво управление на природните ресурси; Намаляване на зависимостта от невъзобновяеми, неустойчиви ресурси; Смекчаване и адаптиране към изменението на климата; и Засилване на европейската конкурентоспособност и създаване на работни места.
Въпреки че наличността на храни в ЕС е стабилна, покупателната способност на храните леко е намаляла през последните пет години според оценката. Предоставянето на екосистемни услуги показва положителна тенденция – показателите, фокусирани върху натиска върху горите и агроекосистемите, показват спад в устойчивото управление. От друга страна, показателите за равнищата на експлоатация на риболова показват положителни тенденции, по-забележимо за североизточната част на Атлантическия океан, където нивата на експлоатация на рибните запаси намаляват през целия регистриран период.
Тенденциите за ресурсна и енергийна ефективност са до голяма степен положителни и делът на оползотворяването на биоотпадъците се увеличава с времето. В доклада на JRC се подчертава, че повечето хранителни отпадъци се генерират във фазата на крайното потребление на веригата на доставки, като се дава намек за това къде стратегиите за намаляване на отпадъците могат да бъдат насочени най-ефективно.
В контекста на смекчаването и адаптирането към изменението на климата се наблюдава леко влошаване на емисиите от селското стопанство и по-остро влошаване в сектора на ЗПЗГС (промени в земеползването и горското стопанство). В сектора на ЗПЗГС обработваемите земи и пасищата са относително стабилни във времето, колебанията в показателя се дължат главно на горите. Индексът за експлоатация на водите е друг критичен показател, показващ баланса между търсенето и водочерпенето спрямо наличието на вода. Този показател е особено критичен за регионите, подложени на недостиг на вода, като Средиземноморието.
Резултатите от анализа на конкурентоспособността и създаването на работни места са смесени. Най-положителни и динамични тенденции могат да се наблюдават за по-новите промишлени дейности на биологична основа, свързани с химикали, фармацевтични продукти, пластмаси и енергийно ориентираните сектори на биологична основа. Въпреки разнородните тенденции сред дейностите на биологична основа, брутната добавена стойност на един зает в биоикономиката показва силна тенденция на нарастване. Това показва подобряване на производителността на труда в рамките на общата биоикономика.
Фактите
Според нов доклад на JRC относно доставките и употребата на биомаса в ЕС се наблюдава тенденция на увеличаване на доставките и използването на биомаса за материали и енергия в ЕС.
Докладът, озаглавен “Производство, доставка, използване и потоци на биомаса в Европейския съюз”, оценява общото предлагане на биомаса, включително вътрешното производство и нетния внос, на приблизително 1 милиард тона сухо вещество, докато употребите възлизат на 1,2 милиарда тона сухо вещество. Допълнителната биомаса, която се използва по отношение на производството плюс нетния внос, се дължи на оползотворяването на отпадъците от промишлеността и домакинствата.
Констатациите показват, че половината от използването на биомаса представлява производството на храни на животни (фуражи и постелки, 40%) и растителна основа (10%), докато материалите представляват 28%, а енергията – 22%. Използването на биомаса се увеличава както от първичното вътрешно производство, така и от вторичните източници, като най-голямо е увеличението на използването на биомаса за биоенергия, като се използват както първични, така и вторични източници, последвано от използване на материали. Количеството биомаса, използвано за производството на храни, остава до голяма степен постоянно.
ЕС все повече зависи от биомасата за материали и енергия, а биомасата се очаква да стане още по-важна като ресурс. Поради това натискът върху земята за производство на биомаса, независимо дали е в рамките на ЕС или извън нашите граници, следва да бъде внимателно наблюдаван.
JRC докладва, че разчистването на земи за производство на култури и стоки води до обезлесяване и деградация на горите. ЕС-27 е определен като важен фактор за обезлесяването на тропическите гори чрез потреблението и търговията с продукти и стоки като едър рогат добитък (говеждо месо), какао, кафе, палмово масло и соя, наред с други. Вносът в ЕС е допринесъл за до 25,5 % от обезлесената площ.
