Шафранът, който се отглежда в България е с отлично качество. Проблемът е, че не знаем как да използваме билката и не ценим богатството, което имаме, според Радко Кьосев, производител на шафран. През последните 4 години Crocus sativus носи прехрана на него и семейството му – съпругата и дъщеря му. Заедно отглеждат 30 дка в село Славяново, Харманлийско и тази година планират да засадят още 5 дка и това ще е максимумът, тъй като няма работници, обяснява фермерът.
„Три години подред ми правят изследвания за качество в лаборатория в
Англия, които показват, че по стандарт ISO шафранът е високо качество.“, казва той и уточнява, че качеството се състои в това да се запази самата стигма, червения цвят на шафрана. Заблуда са приказките на хора, които твърдят, че печалба от отглеждане на шафран може да се направи още след първата година. Едва на третата година може да се извадят количества за пазара, каза фермерът, чието цяло семейство е заето с отглеждането на билката. По думите му обещанията за гарантиран пазар също не са адекватни и вече има хора, които са се „опарили“. „Изкараха по 100-200 г сух шафран през първата година, но не можаха да намерят пазар и смъкнаха цената на така нареченото „червено злато“. Аз работя с 20 човека на полето и тази година не можем да отървем билката от плевелите. Да продавам шафрана по 5 лв. грама е смешно.“, казва Радко Кьосев.
„Отглеждането не е сложно, но няма подкрепа от държавата. В Испания, Франция фермерите, които отглеждат шафран, взимат от 800 евро до 1000 евро/дка, а аз взимам субсидия от 30 лв./дка.“, според Радко Кьосев Реалната цена на грам в България е 18 лв./ гр., а за сравнение в Германия грамът струва 39 евро, по неговите думи. Фермерът продава шафрана в разфасовки от 200 г и 300 г и основният му пазар е Великобритания. Дълго време очаквал да отворят прием по ПРСР за преработка, сушене и пакетиране, но подмярката така и не потръгнала. Купил парцел в регулация, който така си останал без да бъде използван.
